Половината от младите българи живеят в недобри жилищни условия

Повече от половината от младите българи /около 58 на сто/ във възрастовата граница 15-29 години живеят в недобри жилищни условия, в пренаселени жилища или плащат прекалено тежка цена за жилище, сочат данни от анализ на Евростат за качеството на жилищните условия в ЕС-28 през миналата година. Според данните на НСИ у нас във възрастовата категория 15-29 години е имало около 1,2 милиона млади българи от близо 7,2-милионното население на страната.

Жилищният фонд, с който са разполагали българските домакинства през миналата година е бил около 3,9 милиона жилища. От тях най-голям е бил броят на тристайните жилища - повече от 1,3 милиона. Следват двустайните жилища - около 1,2 милиона. Едностайните жилища у нас са били около 350 хиляди. Жилищата с 4, 5, 6 или повече стаи у нас са били около 1 милион, показват данни на родната статистика.
В най-тежки жилищни условия са се намирали младите хора в Румъния, където 69 процента от младите румънци /15-29 г./ са живеели в условия на пренаселеност и препълнени домакинства.

В условия на пренаселеност и криза за жилищна площ /освен в северната ни съседка и България/, са били също повече от половината от младите хора в Унгария, Полша, Хърватия, Словакия и Латвия.
Анализът на Евростат отчита, че през миналата година в ЕС е имало около 90 милиона млади хора на възраст 15-29 години или 17,7 на сто от населението на ЕС-28.

Близо 8 процента от населението на ЕС на възраст 15-29 г. са се сблъскали с жилищни проблеми и тежки жилищни условия, отчита европейската статистика. Според европейските стандарти на всеки европеец над 15-годишна възраст се полага самостоятелна стая или двама души от един и същи пол на възраст 15-17 години също би трябвало да живеят в отделна стая.

Най-облагодетелствани откъм жилищни условия са били младите хора в Белгия, Холандия и Финландия, където едва между 2 и 5 процента от възрастовата категория 15-29 г. са имали някакви жилищни проблеми и затруднения.

Според анализа на Евростат качеството и благосъстоянието откъм жилищни условия на гражданите на ЕС са от ключово значение за стандарта на живот и основен елемент от социалното включване в Евросъюза.