Според легендата тя била българска и гръцка светица и великомъченица, живяла през 18 век по време на османското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатина (в превод на гръцки език Хриси), Мъгленско. Злата имала още три сестри. Още от малка се проличала нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чистата, твърда и непоклатима вяра в Господ. Рядката хубост на девойката ѝ донесла големи изпитания и станала повод да понесе изпитания на велика мъченица.
Според житието на светицата млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Но тя не склонила да се отрече от християнската вяра.
Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а след това я обесили и насекли тялото ѝ на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.
Българската православна църква почитат паметта ѝ на 18 октомври всяка година.
Цариградската патриаршия както и Гръцката православна църква, Сръбската, Руската, Македонската и други я честват на 13 октомври, както е записано в основния източник на житието ѝ „Нов мартирологий“ на преп. Никодим Светогорец.
На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия. През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов Св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина.
На днешния ден своя имен ден празнуват всички с имената Злата, Златка, Златина, Златинка, Златко, Златан, Златомир, Златимир, Златозария, Лука, Лукан.