Знаем ли какво купуваме от магазина

Филията, намазана с домашна лютеница, отива в историята. Знаем ли обаче какво купуваме от магазина и има ли неподозирани съставки в бурканчето?

Контролът е поверен на Агенцията по храните, но право на потребителя е какво ще избере. Оказва се обаче, че всичко зависи от волята на производителя. Румен Бахов провери в репортаж за "Здравей, България" има ли начин да ни пробутат картофен деликатес с цвят на домат и миризма на чушка?

В магазините от години цари изобилието на фабричното производство.

Браншовият стандарт, одобрен от Агенцията по безопасност на храните, регламентира състава на фабричната продукция. На практика колкото лютеници, толкова и рецепти. Стандартът е категоричен – във фино смляната лютеница най-малко 60% от консистенцията трябва да бъде чушки и домати. От браншовия съюз признават, че през годините някои лютеници са станали обект на законни алхимични опити.

„Има много аромати, които могат да заместят успешно натуралния продукт. Това е нещо, което се практикува в световната хранителна промишленост. Голяма част от тези аромати са естествени. И преди са се ползвали картофени нишестета, тиквени пюрета – това са често срещани естествени пълнители”, поясни пред Нова телевизия Константин Ламбрев от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Нишестето обаче не трябва да надвишава 2,5% във фино смляната лютеница. То има доказани хранителни качества, но ако излиза извън нормата, ощетява купувача. Изненадващи се оказват резултатите от изследваните проби. Нишестето в бурканите е с до 2% над и или около нормата.

„Завишението не е толкова опасно. Просто в един момент лютеницата става крем. Тоест говорим за опит за измама на потребителя”, коментира Ламбрев.