КОНПИ отчете ръст на отнетото имущество

share

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) отчете вчера, че от началото на годината до момента по нейни искове съдът е конфискувал имущество за 6.8 млн. лв. За сравнение за цялата минала година числото е малко над 6.2 млн. лв.

Последните две успешни дела са за близо 800 000 лв. и са срещу осъден за фалшификация на документи и срещу осъден за разпространение на наркотици. От Стоян Гецев, признат за виновен за участие в престъпна група за наркоразпространение, са отнети две къщи и три ниви в Петричко, Невестино и Кюстендилско на стойност 462 060 лв., както и левовата равностойност на дружествени дялове и суми от продажбата на имущество. От Мустафа Джемалов е отнета триетажна сграда с магазини, офиси и жилищна част в Търговище, както и суми от продажба на имущество на обща стойност 332 000 лв. Той има присъда за изготвяне на фалшиви документи за самоличност и дипломи.

Новината драстично се разминава с твърдението на премиера Бойко Борисов, че българската комисия за конфискация била европейски рекордьор с конфискувани 2.3 млрд. лв. Той съобщи "новината" от Стара Загора в отговор на въпрос дали трябва да има Национално антикорупционно бюро, както предвижда законопроектът на Меглена Кунева, бламиран миналата седмица от парламентараната комисия по корупция. Новата структура трябва да обедини КОНПИ, БОРКОР и Сметната палата.

На страницата на комисията за конфискация са качени доклади от 2006 г. насам, от които се вижда, че успехите й са доста скромни. От 2006 до 2009 г. няма стойност на отнето имущество, а само заведени искове. В първите си години комисията се прослави с високите заплати на членовете си и отрицателната си ефективност. Чак през 2010 г. се появява първото реално число, от което се вижда, че предната година е отнето имущество за малко над 950 хил. лв. Конфискацията на по-големи стойности започва през 2011 г. - над 9.5 млн. лв., а от 2012 г. има и сериозен ръст. През следващите три години стойността на отнетото се върти около 13 млн. лв. През 2014 г. от комисията се оплакаха, че работата й е блокирана, тъй като съдилищата в страната спряха 41 процеса с искове на обща стойност 41 млн. лв. Още стотици дела са заплашени от същото развитие, съобщиха от комисията тогава. Причината беше, че се чакаше Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе с тълкувателно решение по питане на омбудсмана Константин Пенчев за това трябва ли да има причинно-следствена връзка между престъплението и имуществото, тъй като практиката била противоречива.

Дори когато съдът успее да отнеме имущество по искане на комисията, това не означава 100% печалба за бюджета. Показателен пример са конфискуваните имоти на Димитър Желязков, които от 2011 до 2015 г. бяха в тежест на данъчните, тъй като бяха обявени на търг, никой не желаеше да ги купи, а стойността им падаше. Имотите през това време генерираха и разходи за поддръжка, пише в. Сега.

Водещи новини

Още новини