В края на първото тримесечие на 2016 година стойността на необходимите средства за издръжката на живота е 557,55 лв.на човек от четиричленно домакинство (двама възрастни с две деца). За да живее нормално - да се храни съобразно необходимите норми и да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище, месечните доходи на това домакинство трябва да бъдат около 2230 лева. Това съобщи днес на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Димитров и изследователят на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ Виолета Иванова представиха актуални данни от наблюденията на ИССИ на потребителските цени и издръжката на живот в България - март 2016 год.
Дефлационните процеси в България продължават и през първото тримесечие на 2016 г., издръжката на живота отново отчита намаление с 0,5 на сто спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с един процент по-малко, каза Димитров.
Под издръжката на живот са общо 5,7 млн. българи, което е 77,6 на сто от домакинствата в България. Това са хора основно от Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково, Силистра, тъй като размерът на средната работна заплата там е около 600 лева, каза Виолета Иванова в отговор на въпрос.
Границата на абсолютна бедност е достигнала до 296,50 лв. на човек. Близо 30 на сто от домакинствата / 29.9 на сто/ са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства /до 296,50 лв./, или около 2,2 млн. души.
Близо 48 процента от домакинствата са с общ доход на човек от 296 до 558 лева /или около 3,4 млн. души/. Тази група запазва относителна стабилност, както на тримесечна, така и на годишна база. Доходите за около една четвърт от тези домакинства, обаче гравитират от 297 лв. до 390 лв. , което означава, че са по-близо до издръжката на бедните домакинства и има риск отново да попаднат в тази група, коментира Пламен Димитров. Делът на домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живота плавно нараства и вече се задържа трайно около 22 процента или около 1,6 млн. души. Това се обуславя от факта, че нараства търсенето на висококвалифицирана и качествена заетост, която е и по-високо заплатена, посочват изследователите на КНСБ. Според ИССИ това свидетелства за задълбочаване на диференциацията и подоходното неравенство.
Средната работна заплата през 2015 година е 894 лв., което означава номинален ръст от 8,8 на сто и реално покачване с 8,9 на сто, каза Виолета Иванова. В обществения сектор има увеличение с 4,8 процента и реално с 4,9 на сто, като е достигнато равнище от 930 лева. За частния сектор средната заплата е 880 лева.
Димитров допълни, че спрямо 2008 година има повече от 46 процента растеж на доходите, МРЗ е пораснала с близо 50 процента, а средната пенсия с една трета, но за същия период издръжката е пораснала с 21 процента, което изяжда половината от увеличението.
Президентът на КНСБ посочи, че внесените суми по влог в началото на 2008 и на 2009 година значително изпреварват изтеглените, но след 2010 година тази тенденция се обръща, като продължава и през 2014 и 2015 година. Българинът все по-често посяга към изтегляне на спестявания, за да покрие нормални нужди, допълни Димитров.
По думите му по повод информация как растат спестяванията на българите, трябва се припомня изследването на Световната банка, което показа, че две трети от българските граждани нямат никакъв влог в никаква банка, а останалите една трета имат спестявания до или около 1000 лева.
От КНСБ смятат, че е категорична необходимостта от стимулиране на вътрешното потребление чрез увеличаване на заплатите. Пламен Димитров отново припомни позицията на синдиката за необходимост от договаряне на препоръчителни индекси за нарастване на минималните заплати на браншово и национално ниво, както и за фиксирана по-висока стартова заплата за висшисти, които работят по специалността.
Пламен Димитров коментира, че се надява новият социален министър да бъде професионалист с доказани качества в сферата на социалната политика и труда, предаде БТА.