Фреди идва в България от Ирак преди 15 години. Той е католик, а жена му е православна християнка. Двамата пристигнали у нас с двете си деца. Иракчанинът признава, че у българите е видял само обич. Няма и причина и да ходи в друга държава, тук е намерил работата и призванието си, пише на страницата си във Фейсбук Международната организация по миграцията в България, цитирана от Днес.бг.
"Пристигнахме в България с двете ни деца. След толкова много страдания бяхме чакали за една-едничка усмивка и нищо повече и неочаквано я открихме тук. Харесахме България. Никой тук не те пита от коя религия си", разказва историята си Фреди.
На пристигане Фреди е имал пари да гарантира благоденствието на семейството си за година напред. Той отишъл в католическата катедрала в българската столица София, за да потърси помощ с намирането на работа.
"Винаги ще бъда благодарен на хората, които срещнах. Много ми предложиха пари, но аз ги отказах. Взех малко дрехи за децата и кухненски пособия. Майчиният ни език е арамейски, езикът на нашия бог. Бях помолен да участвам в религиозни церемонии в църквата, като чета молитви на арамейски и се съгласих", допълва още Фреди.
Когато хората разбрали, че Фреди е добър готвач, започнали да го молят да подготвя храна за кетъринг и да го препоръчват на приятели. Фреди често ходел до пазарите, за да купува продукти за готвенето си и по този начин изградил контакти с местните търговци. Започнал да готви на пълен работен ден и дори бил повишен в главен готвач в престижен ресторант.
С малко помощ от приятели, Фреди отворил собствен ресторант, предлагащ иракска кухня. Наименувал го Ашурбанипал, по името на един от най-великите управници на древната Асирийска империя.
Скоро мястото привлякло голям брой българи, които били смаяни от ястията на Фреди. Ресторантът също така се превърнал в място за срещи за иракската общност в София.
"Мога с гордост да кажа, че клиентите ми чакат аз да отворя ресторанта, вместо аз да чакам те да влязат", споделя Фреди.
Любовта му към готвенето се зародила още в армията, където Фреди служил като войник.
"Другарите ми знаеха, че мога да сготвя най-добрата леща. Веднъж, след интензивна тренировъчна сесия, те ме помолиха да я приготвя и по случайност купа от супата ми беше сервирана и на командващия ни офицер. На следващия ден той изпрати куриер да попита кой бе приготвил супата. Никой от момчетата не каза нищо, защото достъпът до кухнята е забранен за обикновени войници. Но пратеникът беше настоятелен. Аз признах, че съм бил аз, за да не бъде наказан целият отряд", разказва Фреди.
Вместо наказание обаче той бил назначен като готвач в щаб-квартирата на армията.
"Лещата ми ме спаси от това да бъда изпратен на фронта, за да убивам хора или да бъда убит. Така започна "кариерата" ми на готвач", завършва историята си Фреди.