Мерки за превенция и противодействие на радикализацията очерта експертът от ДАНС Тодор Цветков на конференцията "Радикализацията сред младите хора - новото предизвикателство пред Европа".
Цветков посочи необходимостта от междурелигиозен диалог и взаимна толерантност, от взаимодействие между религиозните лидери и държавата, поуки от опита на служби от региона, запознати с проблемите на радикализацията, сътрудничество между институциите, ангажирани с борбата срещу радикализацията, включително министерството на образованието и социалните служби. Сред необходимите още мерки са подобряване на законодателната база, засягаща радикализацията, обучение на правоохранителните органи, социалните работници и учителите, обучение на съдебната власт - тъй като става въпрос за специфична проблематика. Сред мерките беше посочено също устойчиво развитие, като експертът отбеляза, че "дяволът се настанява в празни ръце". Ако хората имат заетост и животът им е относително устойчив, те надали биха погледнали към някакви крайни форми, без значение дали са религиозни, или политически, смята Цветков.
Четири вида радикализация очерта условно директорът на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН проф. Стефан Хаджитодоров - ислямистка, крайно лява, крайно дясна, и т. нар. спортна. Като основен фактор за радикализация професорът отбеляза нарастването на икономическото и социалното неравенство. България не е по-различна от ставащото по света, застрашеността на някои общности от радикални религиозни и други идеологии са увеличава от факта, че има групи в крайна бедност и в социална изолация, констатира Хаджитодоров. Като друг рисков фактор той посочи, че немалко българи се обучават в задгранични религиозни образователни центрове.
Никой не се ражда терорист, терорист се формира, коментира пред журналисти Хаджитодоров. За да се дефинира ясно профилът на радикализиращия се млад човек, трябва да има повече проучвания, защото последните информации от Брюксел сочат, че това са преди всичко престъпни елементи и групи, които обличат една удобна "дреха на ислямизма" и тя ги аргументира и мотивира в радикалната дейност, коментира експертът. В отговор на въпрос на форума заместник-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев се съгласи, че има признаци за радикализиране в различни общности и групи, които се наблюдават, включително футболното хулиганство, анархистични и националистически групи. Обществото трябва да реагира на всички прояви на радикализация, каза Георгиев и също акцентира върху превенцията, която по думите му ще трябва да се развие според съвременните условия.
Тероризмът като че ли губи идеологическата си определеност, даже и ценностна база, отбеляза секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев, който, както и други участници, посочи, че един от прочитите на радикализацията е справяне с живота, търсене на смисъл. Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов цитира изследване на британските служби за сигурност, което показвало, че вече няма специфичен профил на терориста. Много от терористите не са бедни, нито са от маргинални слоеве, нито от малцинства, каза Божилов, като добави, че поради това борбата срещу радикализма и тероризма става изключително трудна.
Божилов посочи и ролята на интернет, отбелязвайки че над 90 процента от младите французи, сражаващи се в т. нар. Ислямска държава, са били вербувани по този начин. Ключът за успеха в борбата срещу радикализма е превенцията, тук трябва да насочим усилията си, заяви Йордан Божилов. Проф. Божидар Андонов от Богословския факултет на Софийския университет изтъкна необходимостта от религиозно обучение в училище, както и насочване на младите хора към ценности и толерантност.