Няма особена разлика между джихадистите от „Ислямска държава”, който разрушиха най-стария християнски манастир в Ирак в сряда и общинските съветници от Столична община, които са взели решението за пълното премахване на паметника пред НДК. Айфеловата кула също ръждясва, но я поддържат. Това каза Нешка Робева в ефира на БТВ във връзка с решението паметника „1300 години България”, който се намира пред Националния дворец на културата, да бъде демонтиран.
Причината е, че и терористите, и общинските съветници, не дават възможност на идните поколения да видят и оценят за себе си творби с културно, историческо и обществено значение. По думите ѝ паметникът пред НДК е истински символ на България в 1300-годишната ѝ историтя. "Ще спрем ли кармата на българина разрушител", запита Нешка Робева. "За мен е неприемливо да съберем всички творци от социализма в музей на социалистическото изкуств", каза тя.
Според нея подобен акт би принизявал стойността на творбите създадени през соца.
На различно мнение беше Роберт Янакиев, който изтъкна, че от създаването на „т.нар. паметник пред НДК, досега не е успял да възприеме конструкцията като монумент”. „Не мога да си позволя да коментирам работата на проф. Старчев, но тази композиция от плочи и метал, не мога да я приема”, допълни той.
Според Робева основният проблем със станалия скандален паметник на Самуил не е дали очите му светят, а защо е поставен точно на това място. По думите ѝ отворената композиция на Любомир Далчев е много по-силна от паметника на Самуил. „Не мога да го коментирам, не съм културолог. Но обичам и гледам изкуство и знам кога едно изкуство ме вълнува и кога не. Когато нещо ме разсмива и когато това е Самуил” – не ми се струва редно, коментира Нешка Робева.
Роберт Янакиев също не си позволи да коментира паметника на Самуил като част от съвременното изкуство. По думите му някои творби винаги предизвикват множество коментари – или ги харесват, или ги мразят. Той изрази радост, че най-накрая в София има монумент, посветен на цар Самуил.