Най-неприятен знак за 2016 г. даде финансовото министерство. Свежите пари от ЕС не е ясно до кога ще постъпват. Това е доста притеснителен модел, който напомня за кризата от миналата година. Това каза политологът и бивш депутат от БСП Татяна Буруджиева в предаването „Лице в лице“ по БТВ.
Според политологът Антоний Гълъбов вече ясно започва да се очертава дълбоката и ясна връзка между изпълнителната власт и съдебната власт. Ясна е връзката между политическата стабилност и съдебната реформа.
Ако не бъде реформирана съдебната система и не заработи по-добре, не можем да очакваме икономическо развитие в страната. Това прогнозира Нено Димов, председател на Института за дясна политика.
Буруджиева даде предложение изтеглените 15 млрд. лева да се вложат във възстановяването на икономиката. Тук тя беше прекъсната, че това е заем, който трябва да погасява падежи по заеми, теглени от предишни правителства. По думите й когато се е приемал бюджета е станало ясно, че няма да има реформи, тъй като за да се случат са нужни ресурси.
Буруджиева коментира и вчерашното поведение на премиера, който се появи изненадващо на заседанието на ВСС и го прекъсна. Тя попита как се съотнася това действие към реформата. Публичността не става с показване на смс-и. Това нормално ли е, попита тя.
Гълъбов смята, че в момента все повече и повече има споделена видимост, че това са отношения, които трябва да се подредят и не могат да продължават повече в този вид. Много ясно се вижда вчерашното му отиване. Проблемът вече е видим. В последните 15-20 г. доверието на българите към съда е между 10 и 15%, което показва един лош застой. Това е като мъртва линия на електрокардиограф.
Димов посочи, че никой до сега не е посмял да започне реформи. Винаги, когато се тръгне тези, които подлежат на реформа негодуват. Доверието в съдебната система е на точката на замръзване, то е около 4%. Има усещане за несправедливост в цялото общество. Ние имаме манталитетен проблем, коментира той, визирайки трагедията във Враца.
Гълъбов отбеляза, че на улиците са излезли само млади хора, по думите му самите те се чувстват жертви. Той отбеляза, че протестиращи на възрастта на родителите на загиналото момче е нямало, което показва чувство на безсилие и безразличие.
"Партийните пренареждания ще продължат през цялата година", заяви социологът проф. Антоний Гълъбов и допълни: „Отвъд следствията на местните избори и всички партийни пренареждания, които ще продължат през цялата година, това няма да е краят, онова, което много ясно започва да се очертава и това за мен е по-скоро добра новина, е, че има дълбока, ясна и отчетлива връзка между политическа стабилност и съдебна власт.
За първи път като че ли обществените очаквания и това, с което се налага да се съобразяват политиците започва да съвпада. Това ще бъде един от ключовите въпроси на тази година, тъй като предстои след промените в Конституцията една много съществена дискусия по отношение на Закона за съдебната власт, по отношение на процесуалните закони. Ясна е връзката между политическата стабилност и напредъка по отношение на реформата в институциите на съдебната власт.
Съдебната сфера трябва да бъде мислена като власт. Много важно е да бъдат подредени отношенията между властите и се надявам, че тази година този дебат ще бъде определящ”.
Ако съдебната система не заработи добре, не можем да очакваме икономическо развитие, заяви д-р Нено Димов: „За да може икономиката да се развива, независимо дали се взимат кредити или не, това са спомагателни функции, независимо от тези прословути 10 процента нисък данък, който практически има, има изисквания, които са абсолютно задължителни и на първо място е работеща съдебна система, защото тя пряко е свързана с второто и третото място – например корупцията на второ място.
Съдебната система, ако не бъде реформирана, ако съдебната система не заработи по-добре, не можем да очакваме никакъв вид икономическо развитие, защото от 15-те или 10-те критерия, които са топ важни за икономиката, за развитие на икономиката и икономическия растеж, се изпълнява само едно – ниският данък. Всички останали не се изпълняват и затова няма защо да се чудим, че в България няма добър икономически растеж".
Проблемът, според Татяна Буруджиева, е, че не практика икономиката не се развива: „Нито бюджетът го показва, че се развива, нито фактът, че ще продължим да консумираме някакви кредити, нито фактът, че единствените свежи пари се очакват от Европейския съюз”.