Зимата дойде и опасността от натравяне с метилов алкохол ни дебне от всеки ъгъл, на всеки пазар, във всяка селска кръчма. Ракията, която се купува наливна в пластмаса като „домашна“, крие неподозирани опасности за здравето, предупреждават специалистите.
Кризата и масовото безпаричие доведоха българина до употребата на нелегален евтин алкохол, което в случая граничи с бавна смърт. Тя може да ни срещне както у дома, така и след употреба на евтина нелегална пърцуца в заведение.
Причини за смъртоносното действие на нелегалната ракия са няколко. Първо е лошото качество на суровината, като изгнили плодове, вложени заедно с костилките, ферментирали компоти и мухлясали мармалади. Дори 20 гр. от цианидната киселина, която се отделя от костилките при варене, примесена с метанол и висши алкохоли, са смъртоносни. Премахването на костилките обаче е много пипкав момент, който би оскъпил ракията и нелегалните казанджии не го правят, категорични са запознати с процесите. Те също така споделят, че с наличното скалъпено и ужасно зле поддържано качество на производствената си линия, тези производители няма как да контролират процесите на ферментация, нито да отделят висшите алкохоли.
Именно затова най-висок риск при подобно производство крият самите казани, които освен самоделни, биват обработвани и с нерегламентирани за целта препрати, лепила и метали, които изпускат силно токсични съставки при процесите на ферментация. Още по-опасен е фактът, че тези самоделни казани нямат нужната система за отделяне на метиловия алкохол, а и техните стопани нехаят към всички процеси на производство. Така често разпространяват в „търговската“ мрежа чист метилов алкохол, прикрит като ракия, който е добре познат със своето наркотично и нервнотоксично действие - ако не ни убие от първата глътка, то може да доведе до бавни или по-бързи реакции, като слепота.
Есента и зимата най-често взимат своите жертви, тъй като ракията се счита основно за сезонно питие. Нелегалните производители на пърцуцата, имитираща домашната ракия, която е заложена в нашата народопсихология и е естествена част от бита ни, разпространяват отровното питие най-често по пазарите и в местни малки кръчми. Отровната ракия може да бъде разпозната по липсата на етикет, въпреки, че все повече нелегални казанджии започнаха да лепят етикети за „произход“, а често и да имитират добре познати марки. Факт е, че тази отровна ракия няма как да има бандерол, който е единствената ни гаранция за качество, категорични са токсиколозите. Експертите предупреждават да сме изключително бдителни, защото този алкохол ни дебне от всякъде!
Подобни стари електроуреди най-често се използват за казани, а самите им собственици отказват да консумират от шльоковицата, която после продават на нас.