Финансов експерт: Сегашните пенсионери - с по-високи пенсии, но по-самотни

Сегашните пенсионери получават номинално по-високи пенсии от техните връстници преди десетина години, но са много по-самотни, каза в интервю за БТА независимият финансов експерт Мика Зайкова.

Причината е, че за двадесет и пет години разрушихме ценностна система, която не беше пригодна за сегашната обстановка, заради измислените идеали като светлото бъдеще, което никога не идва, но не съградихме нова, коментира Зайкова в днешния Международен ден на възрастните хора.

Оставихме две - три поколения да се лумпенизират, нарушихме човешките взаимоотношения, солидарността между нас, връзката между поколенията, допълни експертът.

Според Зайкова заради мизерията и липсата на пари, българските семейства се капсулираха и връзките в обществото се разрушиха.

Тези, които сега излизат в пенсия, са герои, те преживяха смазващите промени на няколко режима, и въпреки това оживяха и продължават да дават, заяви Мика Зайкова. По думите й никой от тях не желае да бъде героизиран, но са нужни малко почит и уважение и то не само на първи октомври.

В деня, в който обществото трябва да покаже уважение и почит към направеното от възрастните хора, тъжната равносметка, според Зайкова е, че то ги е забравило. За това говорят и нивото на пенсиите, и здравна грижа, и скайп-бабинството, каза Зайкова.

Средната пенсия в България е 317 лева - много близко до прага на бедност

Средната пенсия в България е 317 лева, което е много близко до прага на бедност - 286 лева. Двадесет и пет процента от пенсионерите са с пенсия под 200 лева, което не е мизерия, а дъното на мизерията, допълни Зайкова.

Възрастните с високи доходи са 16 на сто. Това са тези, които получават над 561,90 лева, колкото са парите за нормално съществуване, каза експертът. Тя обобщи, че в България имаме най-ниският процент на пенсията като заместващ доход от заплатата. Така за родените преди 1960 година той е 35 на сто, а за тези след 1960 години - 42 на сто. По думите на Зайкова се очаква пенсиите на хората с ниски доходи да намалеят още повече занапред, заради промяната във формулата и отпадането на трите най-добри години преди 1997 година.

Освен, че са оставени на дъното на мизерията, възрастните хора в България са принудени и да висят на опашки с дни, за да получат направление за необходимата им здравна грижа, посочи Зайкова.

Според нея огромен проблем е, че и във времето, когато човек излиза от активния живот, на него му трябва време за адаптация, както и грижа от децата, за да не се асоциализира и да не изпадне в тежка депресия, но децата са далече.

При тежката демографска криза, държавата и обществото трябва да мислят за мерки, с които активният живот на възрастните хора да бъде продължен. Вярно е, че в България 70 на сто от пенсионерите работят, но те работят от мизерия, много от тях на неподходяща заетост, пряко сили, отбеляза експертът и допълни, че сред тях има прекрасни специалисти, които могат да помагат на младежи в програмите за чиракуването.

Зайкова смята, че и възрастните са в дълг към децата. "Направихме ги съвсем други хора - или са самотни и депресирани пред компютрите и със слушалките, или виждат скандалите в семейството, а те са главно за пари и негативни неща", коментира Зайкова.

Въпреки всичко обаче тя вижда светлина в тунела, разчитайки на младото поколение, което е по-отворено към света и глобализацията ще го направи по-човечно.

Пенсионерите у нас към 30 юни са 2 177 216

По данни на НОИ броят на пенсионерите към 30 юни 2015 г. е 2 177 216 души. Това е с 2 766 по-малко спрямо същия период на 2014 г.

Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за юни е 313,39 лв. Спрямо юни 2014 г. пенсията е нараснала номинално с 12,80 лв. (4,3 процента), а реално за едногодишен период с 4,9 на сто, сочат данните на НОИ.

За последните 14 години продължителността на получаване на лична пенсия се е повишила с 6,4 години, сочат данните от експертен анализ на НОИ, публикуван на сайта на Института. Общата средна продължителност на получаване на лична пенсия от 16,4 години за 2000 година е нараснала на 22,8 години за 2014 година, или с 6, 4 години повече. Данните показват, че възрастните хора у нас по-дълго време се радват на пенсиите си, като годишният разход на държавата за пенсии е нараснал почти три пъти.

Броят на пенсионерите, получаващи пенсии за осигурителен стаж и възраст (лични и наследствени), е намалял с 406 667 души или с 19,7 на сто за периода от 2000 г. до 2014 година, като отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст са с 19,8 на сто по-малко, сочат данните. Според тях от 2000 г. до 2014 г. броят на пенсионерите се е "стопил" с близо 20 на сто.

За 14 години броят на пенсионерите с инвалидни пенсии поради общо заболяване е нараснал от 208 438 към края на 2000 г. на 450 346 към края на 2014 година, или с 241 908 броя (2 ,1 пъти ), показват данните.

Средният осигурителен стаж е нараснал от 34,1 години за 2000 г. на 37, 5 години за 2014 година, или с 3, 4 години повече; общата средна възраст на пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст от 67,7 години за 2000 г. е нараснала на 72, 3 години за 2014 година, или с 4, 6 години повече, сочи анализът.

Общата средна продължителност на получаване на лична пенсия от 16,4 години за 2000 година е нараснала на 22, 8 години за 2014 година, или с 6, 4 години повече.

Средният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО от 95,33 лв. за 2001 г. е нараснал на 326,77 лв. за 201 4 г., или повече от 3 пъти, а по чл. 69 от КСО от 143,42 лв. за 2001 г. е нараснал на 527,85 лв., или над 3,5 пъти. Годишният разход за пенсии за периода 2000 - 2014 г. в абсолютна стойност е нараснал с 4 200 ,6 млн. лв., или почти три пъти, сочат данните на НОИ.

Според европейската статистика българите над 65 години са най-често заплашените от бедност в ЕС

Хората в България на възраст над 65 години са най-често заплашените от бедност в ЕС, показват данни от проучване на Евростат, представени преди дни от Европейската комисия.

Средно в ЕС от бедност са заплашени 25,9 на сто от хората под 65-годишна възраст, а при пенсионерите делът е 18,2 на сто. Всеки десети в трудоспособна възраст е застрашен от тежки материални лишения, а в групата на пенсионерите този дял намалява до 6,9 на сто.

Общо в ЕС тенденцията сочи, че през 2080 г. всеки осми пенсионер ще бъде на възраст над 80 години и това ще е удвоен брой спрямо данните за 2014 година. Миналата година 18,5 на сто от хората в ЕС са били на възраст над 65 години.