Необходимата месечна издръжка на член от 4-членно домакинство към края на септември е 531 лв.
Въпреки по - ниската инфлация, на годишна база този показател е нараснал с 5,8%.
Така необходимият месечен доход на домакинство става 2124 лева, показват данните от изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Те бяха представени от председателя на синдиката Пламен Димитров.
Реално обаче средно на месец всеки член на такова домакинство разполага средно с 313 лв., което е 58,8% от необходимата издръжка.
Хранителните стоки отбелязват ръст от 6,8% за последната година, а средното поскъпване на нехранителните е 4,8%. Разходите за осветление, отопление и енергия са се повишили с 2,3%. С толкова са се увеличили и разходите ни за здравеопазване.
Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 75 важни стоки и услуги, през третото тримесечие е почти 200 лева (199,52 лв.) за едно лице. На годишна база увеличението тук е 5,7%. Хранителната компонента в потребителската кошница се е увеличила с близо 10%.
Доходите продължават да показват нарастване, макар и минимално, с 3,8%. Въпреки това обаче обемът на продажбите на дребно на месечна база е намалял с 2,9%.
"Един от заявените приоритети в Бюджет'2012 беше стимулирането на вътрешното потребление. Като гледаме бюджета обаче не ни става ясно как ще се случи това, при положение, че липсва ръст на доходите", коментира Пламен Димитров, предаде КРОСС. По данни на Световната банка повече от половината български домакинства нямат никакви спестявания. Тези които имат някакви ги теглят, за да се справят с ръста на цените. Данните показват, че обемът на теглене на спестяванията значително надвишава този на внасяне на нови.
Средната заплата за страната през второто тримесечие е достигнала 699 лв. Реалният растеж на годишна база е 5,7%.
"Една от основните причини за ръста на средната работна заплата обаче е спадът в заетостта. За последната година 31 000 души са останали без работа", посочи Пламен Димитров.
В бюджетните организации през второто тримесечие се забелязва задържане на заетостта, но темпът на нарастване на работната заплата е отрицателен и е -1,6%.
114 666 българи получават минималната залата от 270 лева. 680 000 лица, или 1/3 от общия брой на заетите, работят в икономически дейности с ниска работна заплата. Това са възнаграждения под 75% от средните за страната.
"Това показва необходимостта от нарастване на възнагражденията и в реалния сектор. На някои места това започва да се случва. В добива на въглища, където ръстът на реалната работна заплата е 11%. Ръст има и в машиностроенето. Все още обаче ръстът на реалната работна заплата изостава от ръста на промишленото производство. На микрониво обективните данни в много от секторите показват, че има икономически реалности, които позволяват нарастване на трудовите възнаграждения.