164 села изчезнаха от картата на България. Според статистиката на НСИ пък в още 564 селища живеят по по-малко от 10 души. Въпрос на време е и те да бъдат махнати завинаги от историята на страната ни.
От години големите градове се развиват за сметка на селата, но в последно време тоталният превес на миграцията от селото към града дава трайни резултати, отчитат експертите. Дори световната компания Гугъл няколко пъти обновява съдържанието си и заради заличени от картата ни села и землища. Последното село, което с решение на Министерски съвет вече не съществува у нас, е Бързея, община Кирково. Причината е, че селото не отговаря на изискванията в чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство за наличие на постоянно живеещо население. Преди него е заличено и село Градинка, община Антоново. Законът е категоричен - за да се води едно място като населено, то трябва да има поне един жител и собствено землище.
В последните години по този начин са закрити стотици села. Според данните едва 23% от жителите на страната ни са регистрирани с адреси в селата. От години най-лошо е положението в областите Габрово, Перник, Русе, Велико Търново и Кърджали. Има изключително силна и трайна тенденция на миграция от селата към столицата, областните и по-малките градове. Младото, работоспособно население се ориентира към градовете, където има повече перспектива и възможности за образование и работа.
Независимо от различните европейски програми за земеделие и подпомагане на селските райони, младите не искат да се занимават с този род дейност, което и статистически показва, че за момента няма изгледи тази тенденция да се преобърне. В 1135, или в 21.6 на сто от населените места, живеят от 1 до 49 души. Градовете в България са 257, а селата - 5009, сочат обобщените статистически данни. 7 202 198 души е населението на България в края на 2014 г., според данните на НСИ. Половината от всички българи живеят в 28-те общински центъра, като най-населени са София, Пловдив, Варна и Бургас. Основното население на страната е разпределено в седем града из цяла България.
Населението на столицата, което според данните възлиза на 1 291 591 души, пък се равнява на сбора на населението на следващите 6 най-големи града. В тази цифра дори не влизат хората, които работят в София, но са с различно местожителство. С тях по-неофициални данни столицата набъбва до над 2 млн. души. Това показва, че оредява не само селското население, а и провинцията като цяло. Още по-стряскащото е, че младите хора от малките населени места вече подминават големите градове и предпочитат миграцията към чужбина. Голяма част от обезлюдените села в България се намират в Северозападния регион, обявен от европейската статистическа служба "Евростат" за най-беден в Европейския съюз.
Тенденцията към обезлюдяване на селата у нас започва още след края на Втората световна война. Подобно е положението обаче и в други страни, включително и в Западна Европа. В Белгия например почти цялото население е градско, но въпреки това има изключително добре развито земеделие. Урбанизацията и обезлюдяването са световни тенденции и няма как да не продължат и в България, коментират експертите. Въпреки това обаче се правят различни опити за заселването на изчезващите ни села.
На много места у нас къщи и имоти закупуват чужденци - основно англичани, руснаци и японци. Отделно мнозина по-млади пенсионери отиват на село, за да се отдадат на спокоен живот. Има и слаб ръст на млади хора, които решават, че все пак ще се занимават със земеделие и изоставят града. Тази тенденция като цяло обаче е твърде слаба на фона на все по-нарастващата с обезлюдяването и изчезването на цели села, които само допреди петдесетина години са били населени с поне стотина жители.
Древно селище ще остане съвсем скоро в историята и ще бъде заличено официално като населено място, пише Стандарт. Тъжната съдба се очаква скоро да споходи петричкото село Гюргево, което не бе подминато от демографската криза. За него има данни, че е съществувало още преди 7 века. През ХIV век селото се споменава с днешното си име в грамота на средновековните владетели и братя Иван и Константин Драгаш, които управлявали Велбъждското деспотство. През 1900 година в населеното място живеят 400 души.
Но това е минало. Настоящето е тъжно - от години в селото няма регистрирани лица нито по постоянен, нито по настоящ адрес. Затова преди 3 месеца кметът на община Петрич Вельо Илиев направи предложение за заличаването на намиращото се в планина Огражден Гюргево. Заедно с него ще престане съществуването си и на книга още едно селище - Занога, в което от 2000 година няма нито един жител. "Няма как този факт да радва когото и да било, но нещата са необратими. В общината ни има страшно много населени места - 56 са селата.
Поне още 5-6 селища също ще бъдат заличени от картата на България. Просто там не живее никой, районите са изоставени, запустели са. Няма смисъл да се водят само на книга като населени места, след като няма население в тях", коментира градоначалникът. Масовото преселение на местните жители към съседните селища се осъществява още в периода 1956-1965 година.
Жителите на селата по границата ни със Сърбия и Македония се надяват на по-скорошното приемане на двете държави в Европейския съюз, за да се отвори границата. Като причина за упадъка местните хора сочат граничната бразда. Затворената граница не дава поминък и селата в региона обезлюдяват с всяка изминала година. В Трънско фермери с малки стопанства са друга надежда за спасение от закриване на обезлюдяващите се села. Преди две години столичани купили земеделска земя в землището и на Къшле, което от 2006 г. няма нито един жител. Идеята на инвеститорите е да построят ферма.
Мъртвите села са златна мина за инвеститорите. Къщите в обезлюдените планински райони сега могат да се вземат на безценица, а след време очакването е цената им да се вдигне значително. Родопското село Косово е пример за това. Преди войната в Сърбия от 1999 г. то беше съвсем неизвестно.
След бомбардировките обаче родните телевизии се надпреварваха да правят репортажи от селцето с интересно и актуално име. Косово и прекрасната му панорама бързо станаха известни. Запустелите каменни къщи бяха изкупени от предприемчиви българи. Сега Косово дори има собствен интернет сайт за реклама. Има идея там да бъде изградено вилно селище. Към момента къщите и парцелите в родопските села се продават на безценица заради липсата на пътища, канализация и електричество.
Точно поради същата причина обаче инвестициите са перспективни, твърдят брокери. Инвестиция в село в Странджа или Сакар със сигурност ще бъде печеливша и заради близостта до морето, коментират агентите, занимаващи се с недвижими имоти.
Осемнадесет български младежи от различни краища на България могат да се похвалят с нови знания и умения, придобити от контакта им с възрастни хора в пустеещите села. Джурково, Дряново, Манастир и Югово са селата, включени в проекта "Резиденция Баба" на Фабрика за идеи в партньорство с Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" и Общинска фондация "Пловдив 2019".
Идеята е безработни младежи да прекарат лятото при възрастни хора в обезлюдяващи се села, като по този начин се свържат в нов социално-предприемачески модел, спомогнат за намаляване на безработицата и обезлюдяването в региона и за привличане на траен интерес към тези места. Инициаторите сочат тревожната статистика, че ако обезлюдяването на селата в България продължи със същото темпо, до 2060 година в държавата ни няма да е останало нито едно.
В Югово - едно от селата, участващи в проекта, жителите някога са достигали до 1200, днес те са 54 през лятото и по-малко от 30 през зимата. "Вярвам, че най-важното е да действаме сега, а не да констатираме и поставяме смъртоносни диагнози на нашите села. Вярвам, че именно те - селата, пазят традициите и занаятите, за които ние трябва да се погрижим по най-добрия начин - като ги изучим и предадем нататък", разказва Ренета - маркетинг специалист, резидентит по проекта.
В продължение на месец градските младежи се включиха и инициираха дейности от почистване и обновяване на храмове, кметства, общностни пространства и екопътеки до включване в ежедневните дейности на домакинствата като готвенето на традиционни родопски манджи, гонене и прибиране на загубени овце, косене, доене, предене на вълна, правене на сирене и ръчен кашкавал, събиране на билки и много други. За финала на проекта младежите организираха заедно с местните жители четири събития в отделните села.
"Резиденция Баба" не завършва с края на самите резиденции в четирите села, а тепърва започва - процесът по изкристализирането на идеите - продуктите и услугите, които младите хора предлагат за съживяване на селата и възможните малки и иновативни решения на огромния проблем с обезлюдяването им. Младежите ще представят през есента финалните идеи за проекти, привличащи ресурси и нов живот в селата в рамките на "Инкубатор за Баба-иновации". Финалните идеи ще бъдат представени в рамките на Форума за социална промяна в Източна Европа - EMPATHEAST от 13 до 15 ноември 2015 г. в София.
Група от IT специалисти създават иновативна екоидея в обезлюдени български села, като закупуват имоти и дистанционно работят от там. Целта им е да се съберат на едно място идеи как българското село да стане по-различно и по-привлекателно място за живеене. Специалистите са привлечени от спокойния живот, чистия въздух и сърдечните усмивки на хората, живеещи на село. Другата полза е, че освен "кисненето" пред компютъра IT специалистите ще могат да се отдават на пчеларство и градинарство, което ще им помага да релаксират и да се снабдяват с екологично чисти храни. Голям плюс в професията на програмиста е, че дава възможност за работа от която и да е точка на света. Необходим е само достъп до интернет и стабилно електрозахранване.