Гробар намери чанта и я върна на собственичката. Вътре имало голяма сума пари и мобилен телефон. През него той успял да издири жената, която забравила чантата си на едни от гробовете.
В Айтос вече доста хора знаят, че Любен Йорданов е служителят, който ден преди черешова задушница намери чанта с пари документи, ключове и телефон и я предаде на собственичката й.
"Пак така бях с храстореза, чистихме тревата за задушница. Гледам на един от паметниците закачена червена чанта. Хубава, нова. Огледах се - няма никой. Веднага позвъних на ръководителката на Бюрото и я извиках", разказва гробарят пред „Черноморски фар”.
Само надникнал в чантата, дори не отворил портмонето. И през ум не му минало да скрие "находката".
Заедно с отговорника на БОУ Василка Кръстева започнали издирвателна дейност. Оказало се, че собственичката вече предвидливо е блокирала входящите и изходящи повиквания, но пък Кръстева и Любен успели да установят няколко повтарящи се разговори с един и същ номер. Алармирали близка приятелка и чантата се върнала в ръцете на айтоска дама на средна възраст. Непокътната.
Любен Йорданов е служител в Гробищния парк от 10 години. "Не е лесна работа, но се свиква", отговаря лаконично той.
Любен живее с жена си Пепа в ромския квартал "Странджа", има три деца, и няколко внуци. Семейството се препитава със заплатата на Любен от 360 лв, Пепа е безработна от много време. "Парите не стигат, ама чужди не искам. Като видях чантата съжалих човека, който я загубил. Знам какво е - губил съм пари, малко бяха, ама за бедния човек и 10 лв са много", смее се Любен.
Цял живот е работил, знае как се изкарват пари с труд. Щом върнал чантата, се почувствал щастлив. Казваме му, че е герой, а той "Какво толкова!" Но си знае, че не всеки би го направил.
Собственичката му благодарила по телефона, а Любен се почувствал особено горд от благородната си постъпка. "И децата така съм научил. Към чуждото да не посягат. Грехота е.", философства гробарят.