Граждански комитет „За София” поиска безименна улица в столичния квартал "Витоша" да бъде именувана на името на един от забравените български национални герои - подпоручик Стратия Мазгалов, загинал геройски в името и за защита на Отечеството през 1918 година в боевете при Добро поле.
Гражданите се позовават на основание чл.6, ал.1, т.4 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столичната община.
Улицата започва от осова точка ОТ/4А, през осова точка 147, осова точка 63 до осова точка 261, посочват в отворено писмо до медиите от комитета.
Именуването на тази улица на името на подпоручик Мазгалов би могло да бъде част от общонационалните чествания по случай 100 години от Първата световна война и би било част от инициативите, които ще възкресят и извадят от забравата името на тази българин и неговия подвиг, както и подвига на загиналите с него български воини, загинали за нашата Родина и оставили незаличима диря в нашата история, пример за национална гордост и достойнство, пишат в писмото си софиянци.
В подкрепа на предложението е внесена и подписка от живущи в град София български граждани в Столична община.
За Стратия Мазгалов се знае само, че е роден в Симеоновград (по онова време носещ името Търново - Сеймен). Той е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещено Отечество.
1918 г.- много картечни гнезда, обкръжени от врага, не се предават в плен, а се сражават до последния човек. Едно от тези гнезда се командва от подпоручик Стратия Мазгалов от Шейновския полк. Разполага с 2 картечници и 13 бойци.
Позицията им е изкопана в Скалистата височина, в самата скала. Бойците са добре защитени от артилерийския огън на противника. Разполагат с достатъчно боеприпаси, храна и вода. Но са шепа хора срещу многохилядния враг. Въпреки това приемат боя. Не отстъпват. Не побягват. Не се предават, за да спасят живота си. Те изпълняват дълга си към народа и Отечеството. Изпълняват го докрай, пишат още хората.
Картечниците запяват в хор бойната си песен, носеща смърт на настъпващия враг. Много падат, но враговете са безчет. Позицията е обкръжена, обръчът е затегнат. Бавно, с цената на големи усилия и много жертви, враговете се приближават до картечното гнездо.
Най-накрая успяват да се приближат достатъчно, за да пуснат в действие едно страшно оръжие – огнехвъргачката. Храбрите български войни изгарят в огъня, допълват от Граждански комитет "За София".
В книгата си „Урокът от Добро поле” полковник Азманов пише: „Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои – светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: „... те предпочетоха да бъдат изгорени от огнепръскачки, но не се предадоха”.