Ето една история за са силата на човешкия дух. Вече 17 години Иван е в инвалидна количка, но е открил начин да се чувства пълноценен - като майстори инвалидни колички, съобщава БТВ.
Той живее в дома за хора с физически увреждания в Кюстендил. За него това е най-истинският дом.
"През свободното време като има количка за ремонтиране, взимам количката и започвам”. Досега Иван е поправил стотици инвалидни колички. Казва, че това го зарежда с желание за живот. Много хора търсят помощта му. Той прави това безвъзмездно.
Иван се ражда с аномалия на краката. Той е на 35 - точно толкова години не е изричал думата „мама". Изоставен е още като бебе. Но пък често казва думата „семейство" - то е при него, в общия дом. Въпреки това обичал да се разхожда. До момента, когато лекарите решават най-страшното: „Нямах даже и 18, когато ми ги ампутираха. Постепенно се адаптираш. Аз си го знам положението. И да искам по-хубаво да стане, може и да не стане. Затова се примиряваш с дадена мисъл и това е”.
Освен че помага на хората в дома, Иван се грижи и за животните в двора - кучета и зайци. Грижи се и за пет кокошки.
Казва, че не му липсва никой, защото всички, които обича, са тук. Има си приятелка - Надежда. Настанена е в дома с диагнозата „детската церебрална парализа".
Днес 35-годишният мъж е и ученик. Решил да продължи средното си образование, което преди години прекъснал.
„Сега уча вечерна форма в езиковата гимназия, сега съм 11 клас. Живот и здраве, догодина - 12 клас. Защото, за да работиш - трябва да има образование! А само с основно - няма как да те вземат на работа”, казва Иван.
Освен майстор и и ученик, той е и служител в местното читалище по европейска програма. Тук се радва не толкова на минималната заплата, колкото на шанса да бъде сред хората.
Програмата обаче скоро свършва, а за Иван най-голямата мечта е да бъде полезен и да работи. Затова се надява, че ще получи шанс да се докаже.