Българската корона от вчера има нов престолонаследник, след като първородният син на Симеон Сакскобургготски - княз Кардам, почина след близо 7 години в будна кома.
Големият син на Кардам - княз Борис Търновски, който навършва пълнолетие на 12 октомври т.г., ще наследи от дядо си царската корона. Според редица монархисти Симеон Сакскобургготски все още може да се титулува като цар на българите (не на България), въпреки че страната ни е република от повече от половин век.
Според Търновската конституция царската корона се предава само по низходяща мъжка линия, т.е. след смъртта на първородния син тя отива при най-големия негов син, а не при следващия по възраст брат на починалия - в случая княз Кирил. Тъй като до момента в българската история е имало трима монарси с името Борис, ако внукът на Симеон получи честта да носи короната, би трябвало да приеме името Борис Четвърти.
Княз Кардам почина в 12,30 ч българско време в мадридската болница "Санчинаро" от белодробна инфекция, възникнала заради продължителното залежаване по време на комата, съобщи семейството му. До леглото му са били родителите му Симеон и Маргарита, съобщи АФП. Освен Борис починалият княз има още един син - Белтран. И двамата са от брака му с Мириам Унгрия, пише в. Труд.
Княз Кардам Търновски е роден на 2 декември, 1962 г., в Мадрид. Той е първороден син на цар Симеон II Сакскобургготски и законната му съпруга доня Маргарита Гомес Асебо и Сехуела. Симеон, който е запален по историята, го кръщава на един от любимите си български владетели - хан Кардам, управлявал от 777 до 803 г. Царят още споделя, че е искал името да е историческо българско име и лесно да се произнася от чужденците.
Княз Кардам говори приличен български, но се притеснява, защото по характер е перфекционист. Престолонаследникът е завършил френския лицей в Мадрид (в който са учили всички от семейството). Висшето си инженерно образование получава в университета “Кларк” до Бостън в САЩ през 1986 г. Има и втора магистратура по агроиндустрия и хидромелиорация в американския университет “Пен” в Пенсилвания.
През 1989 г. работи в Буенос Айрес в агропромишлената компания “Фаунтинхед груп”, после се прехвърля във Вирджиния, САЩ, където работи като икономист. Още като млад специалист отива в Израел по своя инициатива, за да се запознае с най-новите научни постижения за ефективното ползване на водата. Дълги години е търговски директор на телекомуникационната компания “Телефония мобилес интерконтинентал” в Мадрид.
На 15 август 2008 г. княз Кардам и жена му Мириам претърпяват тежка автомобилна катастрофа край село Ел Молар, намиращо се на 42 км от Мадрид. Ягуарът им излита от пътя и се удря в дърво в резултат на бясно каране. И двамата са хоспитализирани, но Кардам получава тежка мозъчна травма и остава в будна кома в мадридската болница “12 октомври”. Губи два пръста на лявата си ръка. Понякога отваряше и затваряше очи, когато лекуващите го лекари му задаваха въпроси.
Ако пациент в кома се събуди, това най-често става в рамките на три-четири до шест месеца след преживяния инцидент. Ако този период отмине, надеждата започва да намалява, макар лекарите да нямат право да я губят, разказаха пред „Труд” анестезиолози.
За българите в будна кома се твърди, че годишно са между 250 и 500 души. А едва от миналата година съществува клинична пътека, по която НЗОК плаща за лечението им. Причините за кома най-често са тежки травми, интоксикации, кръвоизливи, преживени операции, метаболитни нарушения или влияние на лекарства. Последната група пациенти се поставя в т.нар. медикаментозна кома, тъй като съзнанието и рефлексите им не са достатъчни, за да осъществява организмът им сам основни жизнени функции. Т.е. болният диша, но не достатъчно.
Голяма част от пациентите излизат от комата, но някои остават в т.нар. будна. При нея болният не говори и не реагира, но е със запазени цикли на бодърстване и сън. И тъй като спонтанно отваря очи, създава илюзията, че е буден.