Кои приказки трябва да бъдат забранени за децата?

Вълкът, който бива изкормен, за да излезе Червената шапчица и нейната баба. Мащехата, готова да изяде вътрешностите на доведената си дъщеря. Малечко-Палечко, изоставен от родителите си, защото не могат да го изхранят... Трябва ли подобни приказки да бъдат забранени в днешно време, разискваха актрисата Гергана Стоянова и педагогът Любов Миронова пред bTV.

Според педагога, децата минават през няколко етапи на развитие. На тези, които са от 0 до 3 години, е добре да се четат истории, които са с по няколко изречения, в които детето да преработва страха си. За децата от 2 до 6 години, специалистът съветва приказките да бъдат редактирани предварително от родителите, но само един път. Оказва се, че за детето е важно да чува историите по един и същи начин, за да преработи това, което му е нужно. На тази възраст малките е добре да слушат черно-бели приказки, за да разпознават кое е добро и кое лошо. Подобни истории на крайностите действат успокояващо за тях и им помагат да свикнат със случващото се. „Това е плавно спускане към действителността – обясни педагогът и предложи като подходящи приказки „Снежанка” и „Джак и бобеното зърно”.

Според Любов Миронова, колкото и страшни да са приказките, все пак те действат добре за въображението на подрастващите.„Много по-страшен е готовият образ от филмите. При него детето не може само да си представи опасното, дотолкова доколкото може да си позволи”.

Жестокостите в приказките коментира и Гергана Стоянова. Тя припомни, че историите на Братя Грим са предназначени за „деца и възрастни” и у нас са представени в много по-лек вариант от оригинала. „Четенето развива въображението, създава креативни същества”, отбелязва актрисата. Според нея истниският проблем е , когато в класическите приказки се включват герои от съвременността, като футболисти вместо звяр. Актрисата е убедена, че издателите е добре да поставят знак, че подобни приказки са адаптирани, за да не объркват родителя и детето, че му предлагат класика.