При реставрация на мощехранителница от т. н. секретен фонд на Националния исторически музей /НИМ/, в правоъгълна ниша под изображение на Св. Богородица, са открити инкрустирани слепени кости на четирима светци, съобщиха от музея.
Надпис на гръцки език осведомява, че това са "Мощи свети на Св. Дионисий, Св. Панталеймон, Св. Параскева и Св. Харалампий. Манастир Косиница". Мощехранителницата е изработена от сребро и злато с висока проба. Завършена е от йеромонаха Серафим на 25 март 1821 г., както добре личи от отлично съхранения надпис отново на гръцки език.
Манастирът "Св. Богородица Косиница" се намира и днес край град Драма /Гърция/. Основан е през Средните векове сред българска етническа общност и затова има българско име. Гърците, водени от своя патриотизъм, са го прекръстили на "Ейкосифиница" /двадесетте палми/ и настояват, че винаги се е казвал така. Както личи не само от тази мощехранителница, но и от други документи, манастирът винаги се е наричал Косиница.
През 1917 г. български разузнавачи, начело с Богдан Филов, прибират в София част от църковната утвар на манастира, включително и тази мощехранителница. Всичко това е засекретено в специален фонд, тъй като съгласно Ньойския договор трябвало да го върнем на Кралство Гърция. Разсекретяването им се извършва през 1992 г. от Божидар Димитров, съгласно договор с Гърция от 1964 г., когато всичко това става наша законна собственост, пише в съобщението.
Мощите ще бъдат изложени за поклонение в Националния исторически музей - в централната зала на националната съкровищница. Работещите с тях реставратори твърдят, че дὁсега с мощите им премахвал всякакви болежки и им вдъхвал странен прилив на сили и радостни чувства.
„Не и увеличение на заплатите”, сваля ги на земята Божидар Димитров.