Убиецът на студентката Вероника Здравкова трябва да бъде осъден на доживотен затвор без право на замяна в стая 2 на 2 и до края на живота си да живее с мисълта за това, което е извършил.
Това смята младата Елеонора Александрова, чието писмо до убиеца на Здравкова обиколи Фейсбук.
Александрова споделя, че не познава жертвата.
“Не трябва изродът, извършил това нещо, да се отърве със смъртно наказание”, категорична е тя. Сред нас броди убиец - циганин, турчин, българин - няма абсолютно никакво значение. Това можеше да се случи на всяко място в града, без да е нужно наблизо да има наплив от живеещи наблизо роми”, сподели пред “24 часа” младата жена.
Тя не може да си обясни как 2 дни полицията търси Вероника, а накрая я намира рибар.
“Дано тялото да е подхвърлено след огледа, иначе не ми се мисли какви хора ни пазят”, казва Александрова. “Надявам се този път някои хора да свършат работата си час по- скоро, а не така, както се случи с Валя, Яна, Белнейски”, споделя Елеонора Александрова.
Публикуваме писмото ѝ от Фейсбук без редакции:
“С какви чувства посрещна началото на новия месец? Това начало като убиец как ти се отразява? Чувстваш ли се като пречистен след това, което причини на една невинна душа, която тепърва навлизаше в дебрите на живота? Получи ли екстаз, виждайки сълзите на един баща, молейки се пред цяла България момиченцето му да бъде намерено?
Почувства ли се горд българин днес, на 3-и март, и ако да - по каква причина? Заради това, че един човек намери “творението” ти, или заради това, че преди 137 години едни хора в една държава извоюваха свободата си, повечето от които с цената на живота си, само за да може днес ти, който и да си, да съществуваш? Защото от няколко дни ти не живееш, ти съществуваш. Как се чувстваш сега? Вечеря ли? Ще заспиш ли тази нощ?
Защото Вероника няма да вечеря, но ще спи... тя спи и така ще е оттук нататък благодарение на теб.
Семейството ѝ също няма да вечеря и няма да спи... много време ще е така... заради теб. Щастлив ли си? Пожелавам ти да я сънуваш всеки път, когато заспиш, да се чувстваш така, както се е чувствала тя тогава,
когато ти си ѝ прекършвал крилете
Това е твоята присъда, дано живееш, за да страдаш, смъртта ти ще бъде най-леката присъда за теб. Няма да има по-голяма присъда от това всеки път, щом затвориш очи, да виждаш нейния поглед. Пожелавам ти всяка секунда, в която премигаш, да виждаш сълзите и ужаса в погледа на мъжа, който я е отгледал с най-голямата любов на света - баща ѝ...
Четеш ли сега? Четеш ли съболезнованията от близки, познати и непознати на един прекършен живот? Осъзнаваш ли колко нужна е била тук, на Земята? Всяка една буква, всяка една дума е наказание за теб, защото българите - мачкани и унижавани, за пореден път доказват, че в болката са едни - състрадателни, обичащи и обединени. Почивай в мир, Вероника!”