Работещите българи имат право на един от най-късите платени отпуски сред всичките 28 държави в Евросъюза. Това става ясно от обобщена информация на Главната инспекция на труда (ГИТ) за задължителните отпуски и минимално заплащане в Европа, съобщава 24 часа.
Всеки българин, който работи извън страната или е командирован от българския си работодател за повече от 30 дни в друга държава от ЕС, има право да получава местната заплата и да ползва отпуските за съответната страна от ЕС, обясниха пред “24 часа” от ГИТ.
20 работни дни в годината е предвидената от българския Кодекс на труда задължителен отпуск. Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет. 20 работни дни отпуск на година всъщност е минималният за целия ЕС. Толкова например имат право да ползват и работещите в Белгия, но с работна седмица, която е с 2 часа по-къса от българската. В Белгия е определен лимит от 38 работни часа на седмица, докато у нас той е 40 часа. Това означава, че при еднакъв размер на отпуска,
в Белгия годишно се работи със 100 часа по-малко, отколкото у нас
20 работни дни е отпускът и в Гърция. Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 26 работни дни. Абсолютно същите са правилата и в Полша.
Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Кипър, Холандия и Румъния всъщност са единствените страни в ЕС, където платеният годишен отпуск е равен на българския - 20 работни дни. В Хърватия отпускът варира в зависимост от стажа и е между 20 и 24 работни дни годишно.
Франция пък е държавата с най-високи отпуски в целия съюз. Там се работи и най-малко в Европа - 35 работни часа на седмица. Срещу това обаче работещите във Франция имат право на отпуск 2,5 работни дни на месец, или общо 30 работни дни на година.
30 работни дни е и размерът на платения годишен отпуск в Австрия. В тази страна обаче се работи по 8 ч на ден и 40 ч на седмица.
Австрия има и бонус в отпуска за хора с над 25 години трудов стаж – те имат право на 36 работни дни в годината.
Близо до френските и австрийските са отпуските в Естония и Литва. Това са двете държави от бившите социалистически, които надхвърлят минималния размер на отпуските в ЕС. Техният е 28 работни дни на година, като се работи по 40 ч седмично.
30 дни, но календарни, а не работни е платеният годишен отпуск в Испания. Пренесено върху пълен месец, това прави по 22 работни дни в годината.
В Италия също е предвиден отпуск от 30 дни на година.
Скандинавските държави също дават право на много големи отпуски. В Швеция размерът на платения годишен отпуск е 25 работни дни, а във Финландия по 2,5 дни на месец, или общо 30 работни. Финландия обаче няма лимит на работното време, а той се определя от колективни трудови договори по браншове. Исландия, която не е член на ЕС, а само част от Европейското икономическо пространство, дава по 2 дни отпуск на работен месец, или 24 работни дни в годината.
14 дни от отпуска задължително трябва да се ползват през лятото
В Норвегия, която също като Исландия не е член на ЕС, отпускът е 25 работни дни в годината. Възрастните работници, т.е. хората, навършили 60 г., имат право на още 6 работни дни отпуск.
Най-сложна е системата на отпуските в Ирландия, където се работи по 48 ч на седмица. Платеният годишен отпуск е в размер на 20 работни дни, ако човек е отработил 1/3 от часовете в годината. Има обаче възможност отпускът да се определя като 1/3 от отработените дни на месец, или 8% от отработените от човек часове. 5 седмици и 6 дни пък е платеният годишен отпуск във Великобритания, където се работи по 48 ч на седмица.