Отдел „Връзки с обществеността” при Св. синод на БПЦ разпространи патриаршеското слово по повод настъпването на Рождество Христово.
Ето какво гласи то:
Скъпи сънародници, братя и сестри,
Отново е Рождество Христово и всички ние, заобиколени от най-близките си хора, с трепет посрещаме радостната вест за Въплъщението на Божия Син, вест, която вече повече от 2000 г. ни изпълва с вяра и надежда.
„На земята мир, между човеците благоволение!” пеят ангелите край Витлеем в Рождественската нощ. В тази тиха празнична вечер, когато си спомняме Рождението по плът на Господ Иисус Христос, пожелавам на всички вас, скъпи сънародници, да усетите този евангелски мир в душите си, към който светиите се стремят цял живот.
Мирът и радостта, които даром изобилно се изливат върху нас в светлите и тържествени дни на празника Рождество Христово, нека подобно на Витлеемската пътеводна звезда да ни направляват по пътя ни през това бурно житейско море и да ни укрепяват в скърбите, а в радостните ни дни да ни направят щедри и любвеобилни към всички хора около нас.
Да не затваряме очите си и да не отвръщаме сърцата си от онези, които са в скърби и притеснения, които боледуват, живеят в нищета или са самотни. Да им даряваме, без да се щадим, своите усмивки, своето внимание, загриженост и съпричастност.
През изминалата година неведнъж се обръщахме към вас, призовавайки вашето милосърдие, за да окажете помощ и подкрепа на пострадалите наши сънародници. И аз с благодарност виждах как вашите сърца състрадателно и с готовност откликваха на чуждата мъка и притеснение. Нека Господ да възнагради вашата отзивчивост с изобилните Си благодатни дарове и милости!
Бедствени наводнения сполетяха не едно и две селища в България, взеха човешки жертви, оставиха скърбящи и сиротни близките на загиналите, мнозина загубиха имуществото си и най-необходимото за преживяването си. Това беше изпитание за всички нас, изпитание за нашата човечност и способност да съчувстваме и състрадаваме, готовност да отделяме от своето, за да облекчим мъката на другия, готовност да отделим от своето време, сили и средства, за да помогнем, да утешим онези, които са в отчаяние и безнадеждност.
Тези бедствия бяха и подсещане за всички нас колко несигурно и преходно е всичко в този свят и че когато загубим в един миг всичко, което сме считали за източник на сигурност и щастие, онова, което ни остава, са вярата, надеждата и любовта.
Празнуваме Рождество Христово всяка година и така не само отдаваме възхвала и благодарение към Господа, Който снизходи в човешка плът заради нас, човеците, но и за да погледнем на живота си и на всичко около нас от вярната гледна точка - тази на вечността. От тази перспектива осъзнаваме, че много от нещата, които са ни се стрували с огромна важност и значение, са преходни и маловажни и че Божествената истина трябва да ни служи като главен ориентир за развитието ни и като общество, и като личности.
С отеческа любов ви пожелавам, скъпи братя и сестри, радостно посрещане на празника Рождество Христово. Нека Христос, чието Рождество по плът ние днес възпоменаваме, да бъде наша обща радост и неизчерпаем извор на надежда и упование в този несигурен и изменчив свят. „Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и укрепявай сърцето ти; надявай се на Господа!” (Псалом 26: 14).
Честито Рождество Христово! Благословена и мирна 2015 година!
НЕОФИТ, патриарх Български