23 са пътищата у нас, които вземат най-много жертви при катастрофи. Това сочи черната статистика на експертите по пътна безопасност в КАТ, пише в. "Телеграф".
Освен обичайно натоварените артерии в класацията влизат и участъци от второкласни, третокласни и общински пътища. Там положението е най-страшно, защото са основно двулентови и се изпреварва рисково, липсва маркировка, няма знаци, които да предупреждават за опасност, а мантинелите са табу.
На челна позиция в класацията за шосета на смъртта е главният път Е-79, който води към Гърция в участъка на Кресненското дефиле.
Втори по смъртност е участъкът между Слънчев бряг и Обзор от пътя Бургас-Варна. През лятото там почти през ден стават тежки катастрофи с жертви.
На трето място е пътят до село Венец в Бургаска област.
Един от особено коварните участъци от морето е между Ахелой и Поморие. До разклона на Равда стават най-тежките произшествия.
Изключително опасно във Врачанска област е между селата Зли дол и Ребърково.
Най-кървавият участък през зимата е от Костинброд до Берковица през прохода Петрохан.
Десетки инциденти стават и на проходите Шипка, Троян - Кърнаре и Искърското дефиле.
Най-много кръв в Кюстендилска област от година се лее при т.нар. Коньовски проход.
Отсечката Пловдив - Смолян получи името "шосето на смъртта" заради зверските пътни инциденти по нея. Участъкът е основната и единствена връзка от Пловдив за Смолянска област, Пампорово и КПП Златоград към Гърция. Той е един от най-натоварените и рискови у нас. Въпреки идеите да се разшири през годините досега той си остава двулентов, с много завои и амортизирана настилка.
Подобна е ситуацията при пътищата Превала - Пампорово и Благоевград - Банско в района на Предела. "Там основна причина за стотиците катастрофи са именно завоите", твърдят от Пътна полиция.
Маршрутът Русе - Бяла е най-кървавият участък в целия регион, категорични са от полицията. За шест месеца преди две години там станаха 89 катастрофи с 5-има убити и 25 ранени.
През 2009 г. в т.нар. Бермудски триъгълник на смъртта са регистрирани 117 катастрофи с 8 загинали.
В списъка с най-черните пътища влизат още участъците от Силистра до Шумен и от Шумен до Варна.
Десетки шофьори и пътници намират смъртта си и по маршрута Добрич - Силистра.
За да се справят с високата смъртност по рисковите шосета, от КАТ и агенция "Пътна инфраструктура" планират да поставят разделителни мантинели между платната там, където участъкът позволява. Според катаджиите само с поставянето на мантинели може да бъдат спасени до 50 човешки живота на година. Те дават пример с участъка от пътя Бургас - Созопол, кръстен Отсечката на смъртта. От 30 до 70 души годишно загиваха на него до 2009 г., преди да бъдат поставени предпазните огради.
Броят на убитите расте заради високата скорост, мокри пътища и неопитност, категорични са от КАТ. Жертвите на пътя през юли са се увеличили с над 50 души в сравнение със същия месец миналата година. Най-честата причина за смъртните случаи е несъобразената скорост. Отделно, много от водачите не успяват да реагират адекватно на честата промяна на метеорологичните условия и губят контрол над волана при мокър път.
''Повечето са млади и неопитни", смятат униформените.
Има ръст на инцидентите с пешеходци. Загиналите сред тях са 68 за първите шест месеца на годината. Те са на възраст над 65 години и в немалка част от случаите са издъхнали, след като са пресичали извън указаните за това места.
По селата пък е масова практика да се кара без книжка, категорични са от МВР.
Девет са най-опасните шосета в София. Това са предимно централните части на града, както и по-натоварените кръстовища, признават от Пътна полиция към СДВР. Рискови са булевардите "Цариградско шосе", "България", "Евлоги Георгиев", "Цар Борис Трети", "Сливница", "Драган Цанков", "Черни връх", "Т. Александров", "Христо Ботев", Северната и Южната дъга на Околовръстния път, "Ломско шосе", "Ботевградско шосе", "Самоковко шосе", участъкът от международен път Е-79 между Черния кос и Владая.