Природни бедствия са се случвали и в миналото, заявява историкът проф. Божидар Димитров в позиция, изпратена до медиите.
Той коментира, че бедствията, сполетели България в последните месеци /наводнението във Варна, градушката в София/ оставят впечатлението, че се случва нещо екстраординерно и "звани и незвани специалисти търсят причините в глобално затопляне, човешката дейност, а най-смелите и в експерименти на военните от суперсилите /Русия, САЩ, Китай/ при разработване на т.н. климатични войни".
Според Димитров обаче прегледът на сведенията на антични и средновековни автори показват, че всичко, което се случва сега се е случвало и в миналото, дори понякога с много по-големи и драматични последици. Проливни дъждове /по-слаби дори от този във Варна/ са потапяли цели равнини под вода за дълго време. По простата причина, че по големите реки не е имало диги, посочва историкът.
За пример той дава свлачище през V в.пр.Хр., унищожило цял град - Бизоне, близо до Каварна. В Балчик друго свлачище е погребало уникален храм на Кибела. Цунами в Черно море през VIII век е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две-трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен. Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав, разказва Божидар Димитров.
Относно градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, той отбелязва, че те са често явление, включително и в най-новата епоха - XIX и XX век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци, коментира историкът.
За много от тези бедствия древните автори дори не са съобщавали и ги откриваме само по археологически път, отбелязва Димитров. Сега обаче високотехнологичната цивилизация, в която живеем, е ужасно уязвима за подобни природни явления, напълно нормални иначе за нашето географско местоположение. Медиите светкавично съобщават за станалото, пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови още по-страшни бедствия, посочва той.
"Нека сме наясно - нищо ново няма под слънцето. Остава да разберем без съмнения, че сме много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията", заявява в позицията си Божидар Димитров.