Бедняк намери златно съкровище и го върна

Безработен търсач на старо желязо от Свищов откри уникални културно-исторически ценности от Тракийската епоха. 41-годишният Росен Тодоров доброволно предал ценните находки на полицията в крайдунавския град, пише Труд.

Преди броени дни мъжът копал за желязо в местността Корея в района на бившите сгради на военно поделение между Свищов и близкото с. Ореш. Там се натъкнал на керамично гърне. Оказало се, че делвата съдържа златна спираловидна гривна, 12 златни накити и декоративни украшения, а също и 6 бронзови брадви и секачи.

Тодоров отнесъл находките у дома си. А пред свои приятели споделил, че не знае какво да прави с тях. Описал им подробно какво е изровил, а някой от тях веднага съобщил в полицията. Ченгетата отишли в дома на свищовлията. В жилището му намерили и чанта, натъпкана с керамични фрагменти. По случая била сезирана Окръжната прокуратура във В. Търново.

“Срещу мъжа няма да бъде повдигано обвинение, защото е предал доброволно антиките в законовия 7-дневен срок от намирането им. Заради това не носи наказателна отговорност и се води дарител. Ценностите вече са предадени на свищовския исторически музей”, обясни пред “Труд” говорителката на Окръжната прокуратура в старата столица Румяна Ирманова.

В четвъртък бе сформирана комисия от специалисти от Велико Търново, Свищов и София, които правят щателен оглед и оценка на предметите. Тепърва ще установяват колко тежи съкровището и ще опитат да го датират. По предварителната им оценка обаче имането наистина е уникално и много ценно. Може да се сравнява с Къпиновското златно съкровище от края на V и началото на IV в. пр. Хр. Къпиновското, разбира се, е много по-богато.

Според археолозите обаче Росен Тодоров трябва да носи отговорност за иманярска дейност, защото е обикалял с металотърсач из пущинаците около бившите казарми. “С такъв уред според Закона за културно-историческото наследство имат право да боравят единствено представители на институции. Освен това преди работа ръководствата на тези ведомства трябва да заявят обекта, марката на използвания металотърсач и имената на служителите, които работят с устройството”, коментират археолози.