Нередности за над 40 млн. евро са докладвали през миналата година българските власти на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Това става ясно от годишния отчет на дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) в МВР, пише в. Сега.
Не е ясно какви действия са предприели от ОЛАФ и колко разследвания са започнали след сигналите на българските си колеги. Нередности с най-голяма стойност има при усвояването на средства от оперативна програма "Околна среда". Става дума за 14 нарушения на обща стойност 10.4 млн. евро. С много малка разлика на второ място се нарежда Кохезионният фонд. Общо 48 са нередностите, регистрирани по Европейския фонд за регионално развитите и Европейския социален фонд. Тяхната обща стойност е 6.3 млн. евро. Нарушения за 3.6 млн. евро пък са засечени при усвояването на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони. Най-много като брой нередности се отчитат по програмата за регионално развитие - 23. Финансовото им изражение обаче е близо 2.4 млн. евро. Два пъти по-малко са нарушенията по "Развитие на човешките ресурси", а стойността им е 494 хил. евро. Подобни са изводите и от одитите на финансовото министерство, пише в доклада. От 24 проверени проекта по "Околна среда", която отново е начело на класацията, са открити грешки с финансово влияние за 3.4 млн. лв. 2.7 млн. лв. пък е стойността на грешките по програма "Конкурентоспособност."
Прави впечатление, че нарушения с много сериозна стойност (8.3 млн. лв.) се регистрират по програма САПАРД, която е предприсъединителна и плащанията по нея приключиха в края на 2009 г. Наблюдението върху тези програми обаче продължава 5 години след края им. По същата логика са отчетени и нередности по програма ИСПА, но те са далеч по-скромни - едва 723 хил. евро. Именно с измама по програма САПАРД страната ни стана печално известна. Едни от най-шумните дела - срещу бизнесмена Марио Николов, обвинен, че е източил 7.5 млн. евро, години наред са пример за тромаво правосъдие и постоянни скандали. След години наред мотаене из съдебните инстанции материалите бяха пратени в специализирания съд, тъй като разследващите смятат, че престъпленията са извършени от организирана престъпна група. В отчета си АФКОС уточнява, че нередност не означава непременно престъпление. Те приемат, че "под финансово изражение следва се разбира нередната сума, с която са увредени или би могло да бъдат увредени финансовите интереси на ЕС".
На фона на многобройните сигнали наказанията за злоупотреби с евросредства са предимно глоби. През миналата година в прокуратурата са постъпили общо 479 материала, касаещи престъпления, свързани със злоупотреби с пари от ЕС. По-голямата част от тях (325 бр.) са като преписки, като по 221 от тях е държавното обвинение не е намерило доказателства за извършено престъпление. Най-много откази са постановени в района на София и Велико Търново. Образувани са 172 разследвания. От тях в съда са внесени 30 обвинителни акта и 1 споразумение. В 67 от случаите обвинените са освободени от наказателна отговорност и им е наложена глоба. Съдилищата са успели да произнесат присъди срещу 83-ма души. Въпреки предимно леките наказания все пак се отчита повишение на произнесените присъди за този вид престъпления. Статистиката сочи, че през 2009 г. у нас има 28 влезли в сила присъди.