Той виждаше и отъждествяваше себе си в този отряд още преди да постъпи на работа в него.
Това каза пред камерите на БТВ вдовицата на убития в Лясковец командос Eмил Шарков, Милена. "Влизаше във всяка една операция с хъс, без излишна амбиция и винаги влагаше сърцето си. Той беше удовлетворен, това беше призванието му. Започна работа в едни много нестабилни за България времена. Имаше изкушения за него. Тези момчета бяха много важни за групировките през 90-те. Но той остана верен на моралните ограничения, които сам си беше поставил", продължи тя. "В деня на убийството станахме с малката и в момента, в който разбрахме, че има убит полицай в акцията, започнаха притесненията, по-късно когато съобщих на детето, тя каза: "Мамо, аз знаех от сутринта." на мен ми казаха заедно с екип от специалисти. Чувството му за самосъхранение го напускаше когато трябва да помогне на някого. Направил е всичко възможно, за да защити колегите си, като е разбрал, че са ранени", категорична беше Милена.
"Събрахме се когато бях на 19, той на 20. Виждах как се гради ценностната му система. Беше с ведро отношение към всичко. Беше пример и като физика и комбинация на тази физика с духовността му. С всеки жест показваше, че ме обича. Обичахме да правим всичко, само да сме заедно, дори да пазаруваме ни беше приятно. Когато разбра, че ще става татко бе много развълнуван, беше по-радостен от мен. 19 години заедно, правихме компромиси, сами се моделирахме, без никой да притиска другия", обясни тя.
"Заради него са явих на конкурсите за красота, национален и световен. Той настоя, беше щастлив. Придружи ме, помагаше, оценяваше постиженията ми, гордееше се с мен, подкрепяше ме за всяко нещо. Рядко любвеобилен мъж беше той, още като се роди малката и бабите му показаха как да къпе бебето, той започна да го прави сам и не даваше на друг. Този най-нежен момент между родител и бебе той го запази за себе си", допълни Милена за съпруга си.