Гледам го на екрана как прескача препятствия, катери се, тича и се усмихва. Усмихвам му се и аз. Не мога да повярвам, че не е жив.
Това разказа пред камерите на Нова телевизия Ваня Рипчева, майка на убития в Лясковец командос Емил Шарков. Той загина при акцията срещу Петко Петков в Лясковец на 14 март, когато бяха простреляни още трима негови колеги. За това, че детето й е убито в ранните зори на 14 март, майката научава чак в 18 ч. "Не мога да се начудя как съм живяла 12 часа като една спокойна майка, без да знам, че детето ми го няма вече. Искам го жив и пак да не го познават много хора, който го познава да не знае с какво се занимава. С какво да го запомнят, ще го помня аз, защото на мен ми липсва", коментира почернената жена.
Тя си спомня, че не е казала нито дума, за да спре Емил Шарков в мечтата му да стане част от СОБТ. "Не съм му казала нито една дума затова колко е опасно, колко е рисковано. И ако беше жив сега пак не бих го направила, защото той цял живот това искаше. След като се върна от казармата трябваше да избира с какво да се занимава. Беше време, когато неговите връстници избираха към коя групировка ще се присъединят, за да изкарат пари, а той искаше да е от страната на закона, да се подготви и да кандидатства за СОБТ. Имала съм безгранична увереност, че той знае какво трябва да се прави и ще го направи", категорична е Ваня Рипчева. По думите й по едно и също време Емил се е оженил за красивата си съпруга Милена и е постъпил в отряда.
"Много въпроси си задавам, но няма да ми върнат детето. Не съм чувала някъде антитерористи да се обръщат с предай се. Не съм чувала, че такива специалисти като тях са имали за задача да преговарят с някого да се предаде. Аз предпочитам сина си жив, а не герой. Липсва ми на мен като дете, но аз се притеснявам за внучката ми, която остана без баща и за Милена, която остана без съпруг. Какво да го правя този герои", проплаква почернената от скръб майка. Тя си признава, че все още изключва за това каква трагедия я е сполетяла. "Аз имам някакво изключване, гледам го по филмчета, виждам го като жив, как се спуска по въжета, как стреля, той се усмихва и аз се усмихвам. Загледах се в лицето на убиеца и си мислех е този човек, ей така без нищо, е сложил край на живота на детето ми и се опитвам да разбера кое кара хората да действат по този начин", обяснява още Ваня Рипчева и добавя: "Плача за другите момчета. На погребението дъщеря ми каза: Мамо, не плачи, виж колко Емовци има", заключва майката на героя Емил Шарков.