Запор на имоти и банкови сметки по интернет искат да налагат частните съдебни изпълнители. С помощта на електронен подпис те ще изпращат съобщение до трезорите за блокиране пари и имущество, съобщава в. Стандарт.
Ако новото правило влезе в сила, таксите, които длъжниците плащат, ще намалеят 30 пъти, мотивираха се бирниците. Сега таксата за запор на сметки във всички банки е около 540 лева. С въвеждането на електронен запор тя ще падне на 18 лв. "Нововъведението ще спести много пари на кредиторите и длъжниците", обясни частният съдия-изпълнител Георги Дичев. Първоначално промяната трябваше да бъде въведена преди година, но така и не се случи. "Министерството на правосъдието заедно с управителя на БНБ трябваше да издадат стандарти. Имаше работна група в министерството, но не го въведоха. Според тях е необходима нова промяна в Гражданско-процесуалния кодекс", коментира Дичев. Според него промяната вече е регламентирана в ГПК и не се налага ремонт. Има и готов разработен софтуер за новото правило. С електронен подпис се влиза в електронна система, където се изпращат запорите. "Софтуерът ги разпределя към банките и те си ги теглят оттам. По електронен път става веднага", обяснява Дичев. Според него промяната ще спести време, разходи и ще създаде облекчение особено за малките дела. "За запор от 200 лв. се плащат 300-400 лв. такси, като се добавят и адвокатски възнаграждения, сумата става голяма", казва съдебният изпълнител. Идеята за електронен запор обаче среща сериозен отпор от представители на адвокатската гилдия. Новото правило би улеснило бирниците, но не е от полза за хората, смятат те.
"То ще бъде в ущърб на гражданите", каза пловдивският адвокат Величка Василева. Според нея обществото не е готово за подобна промяна. "Не бих я приветствала. И в момента действащата законодателна уредба е такава, че изключително малко действия на съдебните изпълнители подлежат на обжалване", коментира Василева. Тя уточни, че не поставя всички под един знаменател, но някои частни съдебни изпълнители злоупотребяват с правата си. "За гражданина е много трудно да се защити", коментира адвокат Василева. И допълни: "По-добре да се заплащат по-високи такси от длъжниците, но да бъдат защитени правата и интересите им, отколкото да търсим евтините варианти".
Представители на държавата също са скептични, че промяната може да се осъществи сега. Според заместник-министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева тя няма как да стане без промяна в ГПК. "Да, през 2012 г. е направено такова изменение в ГПК за налагане на електронен запор. Изискванията към единната среда за обмен на запори се утвръдждават от управителя на БНБ и министъра на правосъдието, но няма законова делегация за издаване на наредба", обясни тя. Тя уточни, че електронният запор не освобождава частните съдебни изпълнители от задължението да проучват имуществото на длъжника.
Частни съдебни изпълнители са допускали нарушения при връчването на покани за доброволно изпълнение, призовки за принудително изпълнение и съобщения. Анализът е направен от правосъдното ведомство при прегледа на жалбите и сигналите, които постъпват срещу частните бирници. Те често пропускали да приложат задължителната заповед за изпълнение към призовката за доброволно изпълнение. "Това е важно, защото, когато заповедта за изпълнение се издава на извънсъдебно основание, на база на нотариално заверен договор или друго основание, тогава длъжникът има право да възрази срещу заповедта за изпълнение", обяснява зам.-министър Сапунджиева. Според нея имало и случаи на образувани изпълнителни дела, без да са внесени дължимите авансови такси. Проверяващите констатирали и случаи, при които съдебни изпълнители изпращали запорни съобщения до всички банки и събирали такса за налагане на запор, независимо дали длъжникът има сметка там. Това води до начисляване на такси. Понякога частни съдебни изпълнители налагали и такси при вдигане на запорите, твърдят проверяващи.