Българската православна църква почита днес паметта на Свети Евтимий - патриарх Търновски.
Той произхожда от знатния род Цамблак. През втората половина на 14 век патриарх Евтимий се очертава като най-забележителната фигура в България. Негово дело е важната правописно-езикова реформа, която цели да внесе единство в правописа и в литературния език. Освен това ревизира старите преводи, като ги сверява с гръцките оригинали, прави нови преводи на богослужебни и други книги.
Още в младежка възраст той постъпва в Килифаревския манастир. Евтимий допринася много за книжовното дело в България. Той получва образование във Византия, след което се връща в родината, за да се усамоти в една пещера в близост до Търново. Там той построява църквата „Света Троица", а после основава Търновската книжовна школа.
През 1375 година Евтимий е избран за търновски патриарх. Той е най-дейният духовен българин по онова време. Дори след падането на Велико Търново под османска власт (1393г.), Евтимий Търновски продължил с книжовната и духовната си дейност. Затова турците го осъждат на смърт, но легендата гласи, че когато екзекуторът надигнал брадвата над главата на Евтимий, ръката му се вцепенила. Това кара османската власт да го прати на заточение, преди да умре през 1402 година. Малко след това той е обявен за светец.
Името Евтим/Евтимий означава благодушен, весел, с добро сърце.