Дни, преди началото на новата пленарна сесия на Народното събрание, в рамките на която предстои обсъждането на поправките в Закона за земята, председателят на Комисията по земеделие в парламента - Светла Бъчварова, очерта в интервю за предаването "Преди всички" по БНР мотивите за несъгласието на мнозинството по въпроса за покупко-продажбата на земи.
"Само 6 държави в ЕС имат свободата да се купува и продава земя - свободно, включително и за чужденци. Във всички останали страни действат различни механизми за контролиране на покупко-продажбата на земя и целта е не толкова да се защити земята, а да се обработва, за което съответно трябва да има гаранции, да я пази от всякакви посегателства. Това също е ангажимент на държавата, но трябва да се изпълнява от собственика. И от тази гледна точка собствеността върху земята в държавите не е абсолютно свободна. Направихме изключително много консултации, намерили сме най-подходящите механизми. Важно условие е уседналостта. В повечето държави тя е до 5 години", каза Бъчварова.
Един от специфичните проблеми на пазара на земя, освен разпокъсаността, е ниската пазарна цена на земеделските земи, което може да предизвиква интерес за покупка с цел за продажба, а не вкарване в селскостопански оборот. Важно е да се знае и произходът на средствата.
Светослав Николов от Гражданския комитет "Равни пред закона" заяви: Ние сме съгласни, че трябва да се ограничи спекулативната продажба на земя. Ние смятаме, че трябва да има три години уседналост , 300 декара максимална собственост на чуждестранен гражданин от ЕС и 50 км от пограничната територия - с ограничение само за ползване, без право на собственост.