Сливен е на първо място в страната по брой донори, в града наскоро бе създаден първият в страната Обществен съвет в подкрепа на донорството. Това каза в интервю за БТА д-р Николай Иванов, координатор на Центъра по донорство в Сливен и председател на Регионалната колегия на БЛС.
За тази година в България има девет донорски ситуации, три от които са от Сливен, заяви д-р Иванов, чиято специалност е "Анестезиология" и работи в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен.
При последната от тях, през декември, 41-годишен мъж е станал донор и са били направени три трансплантации на черен дроб и бъбреци.
Освен първенството по донорски ситуации, Сливен е и първият град, където тази година бе учреден Обществен съвет в подкрепа на донорството. "Най-важната цел на този съвет е информирането на обществото, обясни д-р Иванов. Целта е хората да се запознаят с това какво наистина представлява даряването на органи, какво означава това за всички хиляда души в страната, които чакат трансплантация. Това за нашето население са много хора."
Обществената организация би могла да осигури психолог, да организира срещи с хора, които са били трансплантирани и които да представят другата гледна точка, коментира специалистът.
Според д-р Иванов успешната работа на Центъра в Сливен зависи много от ръководството на болницата, което оказва пълната подкрепа в тази насока. По думите му сливенската болница вече е натрупала доста опит в това отношение, като действията са много координирани.
"Когато се достигне до донорска ситуация, координаторът е постоянно там и се занимава с всичко - той и психолог в разговорите с близките, поддържане на функциите на органите, т.нар. кондициониране, занимава се с откриването на потенциални донори, води документацията и т.н. Това е тежка работа и вероятно колегите от други болници не искат да се занимават", смята той.
Д-р Иванов коментира, че се получава отказ за донорство в 80 процента от случаите за цялата страна. Най-честият отказ на близките за донорство е дълбоко вкорененото разбиране, че след като сърцето работи, човекът е жив. "Много хора оприличават мозъчната смърт с кома, макар, че двете неща нямат нищо общо, тъй като комата е обратим процес, допълни той. Когато функциите на мозъка се прекратят, оттам нататък всичко е свършило", допълва специалистът.
Анестезиологът е категоричен, че търговия с органи в България е абсолютно невъзможна, помолен да коментира съмненията на някои от родините, че лекарите могат да продадат органи на техните близки. По думите му контролът в трансплантационните центрове в страната е железен и процедурата включва уведомяване на министерства, Агенция по трансплантации, пациентски организации.
На въпрос не трябва ли да се предприемат законови промени, касаещи деклариране на съгласие за донорство, той изрази мнение, че темата е деликатна. Като пример той посочи САЩ, където в случаите, когато човек получава или подменя шофьорската си книжка, задължително подписва документ за съгласие или несъгласие за органодонорство.
Според него трябва да се съкрати и времето, за което се свиква комисия за установяването на мозъчна смърт, като този период да бъде шест часа. По думите му 12 часа, каквато е сегашната практика, е доста дълъг период за един такъв пациент и на практика една част от донорите се губят, тъй като е много трудно поддържането на жизнените функции на останалите органи.