Над 270 000 българи са имали нагласа и готовност да започнат работа през миналата година, но не са потърсили реализация на пазара на труда, сочат данни на националната статистика, информира БТА.
Това е около 8 на сто от работната сила у нас, която по едни или други причини не е била активна в търсенето на работа. Приблизително около 145 хиляди са били мъжете и 125 хиляди - жените, които са били на разположение на пазара на труда у нас, но не са пожелали да работят. Висшистите, които са били с такива нагласи са били около 20 хиляди, среднистите - около 130 хиляди, а хората с основно или по-ниско образование - около 120 хиляди. Най-голяма група от хора, които са имали готовност да започнат работа, но не са потърсили такава - е на възраст между 25-54 години - близо 175 хиляди души.
По този показател България е на 26-то място в ЕС, сочат данни на Евростат за "меките" форми на безработица в Евросъюза. Зад нас са само хората в Хърватия - 11,3 на сто от работещите там са имали готовност да се трудят, но не са потърсили работа. Италианците са на 28-мо място - 11,4 от тях са имали готовност да се трудят, но не са пожелали да получат работа. Най-нисък процент на "мързеливците" е отчетен в Чехия, Дания и Германия - под 2 на сто. Общо за ЕС е имало около 9 милиона души, които са били на разположение за работа, но не са пожелали да я получат. От тях около 2 милиона са били на възраст 15-24 г., около 5 милиона - на възраст 25-54 г. и близо 2 милиона - на възраст 55-74 години.