Атанас Генчев, спасителят в Бяла, разказа в предаването "Дикoff", че и сега пред очите му са жертвите от катастрофата с автобуса под моста на река Янтра.
През 2006 година при тежката катастрофа загиват 18 души, а 13 биват тежко ранени.
Всички бяха на 2 метра събрани. Най-страшно е как звънят телефоните им, а няма кой да ги вдигне. Пред очите ми е как дърпам някого, а той е без глава или без ръце. Как пищят хората. Ужасно е. Само аз и още едно момче, което е пенсионер по болест вече, слязохме да спасяваме хората. Другите гледаха отгоре, разказа той. По думите му, когато се е прибрал вкъщи не е дал на майка му да светне лампата, за да не го види целия в кръв и да се уплаши.
Видях простотията на Гражданска защита, когато те дойдоха - всичко беше свършило, не е имало водолази, въпреки че така говориха по телевизията, каза Генчев.
Шефът на пожарната дойде пиян, но го повишиха, каза още Генчев. Имаше много грозни подмятания, че не съм отишъл да спасявам хората, а че съм им бъркал по джобовете. Един човек казал на майка ми, че най-лесно се пазарува с чужди пари в магазина. Аз на този човек докато съм жив няма да му простя, разказа той.
Атанас заяви, че е на една шепа лекарства, здравето му е разбутано, а зъбите му са изпадали.
Поддържам връзки с Красимира. Тя бе в автобуса с детето си. То пищеше: "Спасете мама", а като го хванах косата му остана в ръцете ми, разкара още той.
Съжалявам, защото останах без здраве и без работа. Съвестта ми е чиста, категоричен е най-достойният човек за 2006 година.
Господ ни наказва. Това е истината, каза още той.