Най-малко 7000 българи влизат в ролята на “опитни мишки” и участват в клинични изпитания на медикаменти. Това става ясно от годишния отчет на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за 2012 г., пише "Монитор".
През миналата година у нас са проведени 218 проучвания на нови и нерегистрирани още лекарства върху българи. Средно едно проучване се прави поне в три клиники, а в него се включват най-малко 10 души. Това означава, че минимум 7000 българи са взели участие в тестовете на нови медикаменти. Става дума за пациенти с тежки заболявания, които не получават заплащане за тестовете, а участват заради иновативната терапия и редовните профилактични прегледи.
В един изследователски център били проведени 31 клинични изпитвания на лекарства, а останалите били пръснати в различни клиники из цялата страна, пише още в доклада на ИАЛ. В него се посочва още, че най-много са били клиничните изпитвания на медикаменти в областта на онкологията, ендокринологията, гастроентерологията, кардиологията и психиатрията. Само един медикамент е тестван в областта на гинекологията, а 2 – в урологията. Все още обаче човек не може да провери дали в клиниката, в която се лекува, се провежда такова проучване или не, както поискаха неотдавна пациентските организации.
„Европейската агенция поддържа на своя сайт информация за това къде и какъв медикамент се тества. Ангажимент на държавата е да направи тази информация достъпна за българите, и то на разбираем за тях език, за да могат да се включат в такива проучвания, ако имат желание за това”, коментира председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Още преди шест месеца той е поискал от Министерството на здравеопазването
ИАЛ да се съобрази с влязлата в сила директива. Дирекцията обаче продължавала да работи непрозрачно и в разрез със законовите изисквания. „Изненадан съм, че тази информация не е публична и не се поддържа постоянен регистър, след като всичко това подлежи на разрешителен режим изрази учудването си началникът на отделението по чернодробни заболявания към клиниката по гастроентерология в болница „Св. Иван Рилски” проф. Красимир Антонов.
Той се занимава с клинични изпитвания на медикаменти две десетилетия. „Към нас има изключително сериозни изисквания съгласно закона за лекарствените средства и международните стандарти за добра клинична практика. Основният принцип в работата ми винаги е била безопасността на пациентите”, категоричен е професорът. По думите му клиничното изпитване никога не се прави само в една клиника. Обикновено то обхваща 4-5 лечебни заведения, като поне едно от тях трябва да е в провинцията – най-често във Варна, Русе или Пловдив. Паралелно обаче проучването се прави и в още няколко държави от Европейския съюз.
„Имах невероятен късмет да попадна в такова проучване”, разказва Валентин Петков в предаването „Искрено и лично” по ТВ7, което стартира днес с тема за хората и „белите мишки”. Той бил с хепатит, който не лекувал дълги години. Състоянието му се влошило и така попаднал в отделението на проф. Антонов и клиничното проучване на медикамент, водещ до „капсулирането” на хепатитния вирус и преустановяване на по-нататъшното увреждане на черния дроб.
Валентин обяснява, че пациентите, решили да се превърнат в „опитни животни”, не просто се възползват от най-новите и модерни препарати, но и получават безплатни медикаменти и прегледи в продължение на 10 години. Неговото лечение струва средно 1000 лв. на месец и продължава вече 8 години. Така практически само той е спестил на НЗОК 96 000 лв., тъй като терапията му се заплащала от фармацевтичната компания, провела проучването. „Участвахме 10 души, което ще рече, че сме спестили почти един милион на държавата”, изчислява мъжът. Не се чувства „бяла мишка”, а бял човек. И с гордост допълва, че ако той и останалите пациенти не са се подложили на това проучване, сега този медикамент нямало да бъде на пазара и с него да се лекуват милиони хора по целия свят.
.
Доброволците получават между 50 и 250 лв.
Доброволците за тестване на лекарства и медицинска козметика получават между 50 лв. и 250 лв., като заплащането зависи от продължителността на клиничното изпитване. Това твърди 28-годишният софиянец Петър Димитров, участвал многократно в тестове на медикаменти.
„Целта оправдава средствата, стига да си преценил добре рисковете”, коментира той. За първи път е взел участие в клиничното изпитание на нов медикамент преди около 8 години. Вече е забравил за каква болест са били предназначени изпитите от него таблетки, но си спомня, че взел за това 30 лв. и няколко дни болнични, които получил в края на изследването. Случайно чул за провеждащите се клинични изпитания в столичната университетска болница „Царица Йоана”, известна още като ИСУЛ. Свързал се с доцентката, която ръководела проекта. Правили му пълни изследвания и му обяснили, че таблетките са в първа фаза на изпитание, но не съществува опасност за здравето му. Така започнала неговата професионална реализация като „бяла мишка”.
„Не си водя статистика, но май вече има десетина медикамента, които съм тествал - предимно антибиотици и лекарства в областта на гастроентерологията. Не съм имал проблеми със здравето след подобни тестове. Все пак изследванията се правят под непрекъснат лекарски контрол”, обяснява Петър. Преди около година успял да вербува брат си и още няколко приятели. Твърди, че сега дори се забавляват по време на клиничните тестове.