Лаборатории ни мамят с тестове за хепатит С

Лаборатории ни мамят с недостатъчно надеждни тестове за хепатит С, за да спестят пари.

За това алармира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, по време на форум, организиран от националното сдружение за борба с хепатита “Хепасист”. По думите му масова практика в лабораториите у нас е да се правят т.нар. скрининг изследвания с тестове, които се използват най-вече при публични акции, когато се преглеждат множество хора. Те са по-евтини, струват 2 лв., но се представят на клиентите за ефективни и им се продават за около 20 лв. Нерядко този тип изследвания обаче дават грешки, защото не са достатъчно прецизни.

„Тези тестове са добри за скринингови цели, защото са бързи, евтини и сравнително точни. При тях обаче има риск да се отчете фалшив положителен резултат и затова, когато ние правим масови акции, предупреждаваме хората да не се притесняват ако излязат позитивни за хепатит С, защото това може да е грешка, и ги съветваме да се подложат на прецизно изследване”, коментира Хасърджиев, цитиран от в. Монитор. Той беше категоричен, че масово лабораториите у нас обаче не уведомяват клиентите си, че ги изследват със скрининг тестове, а ги заблуждават, че им правят далеч по-точните лабораторно-диагностични тестове. „По този начин се създава едно излишно притеснение за изследвания и за близките му”, подчерта той. Д-р Хасърджиев беше категоричен, че е крайно време у нас да се въведат стандарти за лабораторна диагностика.

„Различните поколения тестове са създадени така, че да реагират на антитела срещу определени епитопи от вируса на хепатит С. Тези от най-ново поколение са далеч по-чувствителни и прецизни. Има разлика в цената им и вероятно това е причината”, коментира и доц. др. Йордан Генов, завеждащ трето отделение по хепатология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Всяка година половин милион души в света умират от хепатит С, като регистрираните до момента болни са 185 млн. За България все още няма конкретни данни, но се предполага, че те са около 150 000. Особено рискови са хората, на които е прелята кръв преди 1991 г., защото дотогава не са съществували достатъчно надеждни изследвания, които да докажат наличието на опасния вирус.

Последвайте канала на