За последните осем години с цели 13% се редуцира делът на младите българи, които посочват, че слушат поп-фолк музика (от 54% на 41%). Въпреки това, поп-фолкът продължава и днес да е най-слушаната музика от младежта у нас. Това сочат резултатите от Национално представително проучване "Българската младеж 2013", направено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Разлика има и в последвалите позиции на класацията на младежки музикални предпочитания. 35% през 2005 г. посочват, че слушат на второ място българска поп музика, а днес на второ място 25% от младите декларират, че слушат рок-музика. Рок-аудиторията за последните осем години набъбва с 5% и сега възлиза на една четвърт от младите хора между 15 и 35 години.
Като негативна тенденция в младежките музикални предпочитания може да се определи свиването на дела на младите, които слушат българска народна музика – от 19% през 2005 година на 6% през 2013г. Като цяло, прави впечатление обаче, тенденцията към разнообразяване на младежките музикални вкусове през последните години.
Сред младите на възраст между 15 и 18 години, най-популярен музикален жанр е поп-фолкът (слушат го общо 47.5% от тях). В тази възрастова група се слуша още рап - 18.4% и рок - 17.7%.
Поп-фолкът е предпочитаната музика и от младите хора на възраст 19-25 години – слушат я 45% от младежите в тази възрастова група. На второ място в предпочитанията на тези младежи се нарежда рок музиката (посочена от 25.3%). Поп музиката е на трето място в предпочитанията на тази възрастова група, посочвана от 16.4%
40% от младите на възраст между 25 и 30 години посочват, че тяхната музика е поп-фолка. На второ място и тези младежи поставят рок-музиката (21% от тях я слушат редовно). На трето място с 18% е поп-музиката.
При „най-възрастните млади хора“ на възраст над 30 години поп-фолкът отново е фаворит, посочван като предпочитана музика от 33%. Подредбата на музикалните предпочитания в тази възрастова група не се различава съществено от горните две групи. Рок се слуша от 29.3%, а поп- от 18%.
Докато през 2005 година младите българи посочват около 20 музикални жанра, които те слушат, в момента предпочитанията им се свеждат до около 40 жанра. Това означава, че младите търсят и намират нови музикални жанрове, разнообразяват музикалния си вкус и обогатяват музикалната си култура. Липсата на дебати с негативен оценъчен привкус по темата каква музика да слуша младежта, също способства за изграждане на по-широка музикална култура у младите хора.
Изразително нараства нетърпимостта към религиозните фанатици сред младите хора. След 2010 г. се случиха няколко атентата, включително и един в България, които създадоха впечатление за непосредствена близост и обвързаност на религиозния фанатизъм с тероризма. Ето защо в регистрираните представи на младите хора по въпроса прозира не само пълно отхвърляне на мисълта за общуване с подобни хора, но и неподправен страх от феномен със световни измерения. Това сочат още резултатите проучването. 29% от младите хора през 2010 година са твърдели, че имат напълно отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с подобни хора.
Процентът на крайно негативно настроените към религиозните фанатици е скочил двойно. 62% от интервюираните млади българи твърдят, че имат отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с тях.
15% от всички интервюирани през 2010 година са твърдели, че мнението им за ромите е отрицателно и не общуват изобщо с тях. Българските младежи, които имат подобна позиция през юни 2013 г. възлизат вече на 23% от всички участвали в изследването млади хора.
Вторичният прочит на данните показва, като цяло, много различна картина на отношението към ромите в зависимост от населеното място, в което живеят интервюираните от НЦИОМ млади хора. Едва 27% от младите, които живеят в столицата приемат напълно ромите и общуват с тях, докато този дял сред младите, които живеят в селата е много висок-63% от тях декларират пълна толерантност по отношение на ромите.
51% от столичните младежи твърдят, че имат отрицателно отношение към ромите и не общуват с тях. Подобно твърдение е приемливо едва за 8% от живеещите в селата млади българи.
Настоящото изследване на българската младеж през 2013 година показва, че най-толерантни са младите хора към хората с различни възгледи и към хората с начин на живот различен от техния.
От данните се вижда известно свиване на предубежденията и нетолерантността към представителите на други раси и към психично болните хора. Едва 4% от младите у нас през 2013 година имат изградено негативно отношение към представителите на други раси, поради което избягват да общуват с тях.
За последните три години крайно негативно настроените млади българи към психично болните са намалели от 55% на 37%. Това е една значима промяна, която е свързана с по-широко и масово огласяне на проблемите на психичноболните и по-голяма яснота за опасностите и заплахите, които те представляват.
Проститутките, психично болните, наркоманите и заразените с вируса на СПИН като цяло продължават да провокират най-ниска декларативна толерантност от страна на младите хора у нас, въпреки, че пълното им отричане не е толкова драстично, както при религиозните фанатици и ромите. Освен това, що се отнася до проститутките, регистрираме специфика в зависимост от профила на респондентите. Проститутките са много по-приемливи за образованите млади хора, както и за младежите, които живеят в столицата и в големите градове. Нетолерантност регистрираме спрямо проститутките главно сред живеещите в малките населени места и нискообразованите респонденти.
Силно впечатление прави известното свиване на крайно негативните наласи сред младите хора що се отнася до заразените с вируса на СПИН. През 2010 година с тях са избягвали да общуват 38%, а сега отрицателно мнение към тези болни регистрираме сред 29%, които твърдят, че ги избягват.
По-скоро отношението на младите към тези групи хора е назидателно и в резултат на принципно неприемане, отколкото конкретно осъдително както при религиозните фанатици и ромите.
Малко над средната е толерантността към проститутките например единствено сред младите и образованите столичани.
Докато лесбийките са в равна степен (макар и не висока) приемливи за младите мъже и жени, то гейовете пораждат доста по-изразителен негативизъм сред младите мъже, в сравнение с младите жени.
Гейовете са три пъти по-добре приети от младите столичани в сравнение с младите жители на селата, докато лесбийките са два пъти по-добре приемани от столичната младеж, отколкото от селската.