Вторият Вселенски събор най-вероятно се е провел на арената на късноантичния амфитеатър на Сердика.
Той е бил най-голямата обществена сграда и е можел да побере около 3200 души. Това е причината ръководителят на разкопките Жарин Величков да смята, че духовниците, участвали в събора, станал известен като Сердикийски, са се събрали именно в амфитеатъра, пише "24 часа". Малка част от амфитеатъра може да се види в хотел “Арена ди Сердика”, при чието изграждане преди години бяха открити руините.
Всъщност руини от арената на Сердика са разкрити случайно през 2004 г. при изкопни работи за изграждането на нова сграда на ул. "Будапеща". При проучванията на обекта, които продължават до 2006 г., са разкрити източната и западната част на късноантичния амфитеатър, както и по-ранна сграда, върху която е построен. Според учените тя е била римски театър, който е датиран от средата на II век и вероятно е бил унищожен през първата готска война от 269 г. сл. Хр. Изграден е от тухли и камъни, споени с бял хоросан. До момента от театъра са разкрити пет радиални зида, опиращи в друг, който е бил полукръгъл.
Самият амфитеатър, чиято арена е с размери 61 на 43 м, е изграден в края на III век по времето на император Диоклециан. "През 294 г. той прави обиколка на Балканите и минава през Сердика, която вече е станала столица на провинция Вътрешна Дакия, но не е имала амфитеатър. Вероятно затова той разпорежда изграждането му. Сега ценните руини са обрасли в растителност. Общината обаче иска да придобие имота, за да възстанови древната арена.
Строителството на сградата има два периода - първият е при император Диоклециан и вторият - при император Константин Велики. Завършен е през 321-322 г.", обясни Величков.
По време на проучванията, които са замразени, след като НЕК, чиято собственост е част от терена, спира финансирането през 2006 г., са открити 18 каменни седалки, нападали по сцената. Такава е намерена и при разкопките под бул. "Мария Луиза", но била използвана за уличната настилка. Всъщност амфитеатърът се намира точно на 300 м източно от Източната порта на Сердика. Разкрити са помещения, които вероятно са били съблекални за артисти или складове за оръжия.
"Сградата е доказателство за изключителното майсторство на строителите. За нея са използвани най-скъпите тогава материали. Амфитеатърът е направен от тухли, между отделните сектори има вътрешна обмазка с бяла вар. За изграждането му са дадени доста пари, макар в този период империята да е била в криза", разказва Величков. Една от фигурите, намерена при разкопките, станала известна като Слатинската Венера.
Амфитеатърът престава да се използва по предназначение вероятно по времето на император Теодосий I, който през 394 г. забранява всички езически ритуали, гладиаторските битки и представленията. След това сградата е населявана от хора, тъй като са открити части от жилища. Там е имало костена работилница, която произвеждала гребени, игли за коса и др. Свидетелство за това са и откритите части от еленски рога наоколо. Намерени са 3 пещи от Х-ХI век, както и 19 монети от същия период.
Общо 616 монети, основно от бронз и мед, са намерени при разкопките. Сред по-интересните находки са мраморна статуетка на бог Асклепий и женска бронзова глава от статуетка. За гладиаторските битки, на които амфитеатърът е бил сцена, свидетелства намерената през 1919 г. зад сградата на Министерството на културата каменна плоча с изображения на схватки между животни и хора.
До няколко месеца проучванията ще тръгнат отново. Ще бъде разчистена растителността, която е превзела руините, ще се проучи югозападната част на амфитеатъра и ще се направи укрепване. В момента се изготвя устройствен план за терена, който да защити старините. Той ще бъде внесен за одобрение в СОС през октомври.
От няколко месеца пък текат усилени преговори между общината, НЕК и Министерството на икономиката. Кметството иска да получи част от терена, върху който се простира амфитеатърът, който е собственост на НЕК. Вероятно, за да го придобие, на общината ще се наложи да предложи друг терен на НЕК, научи "24 часа".
Една от идеите е арената на Сердика да бъде възстановена и да се превърне в открита лятна сцена с 500 седящи места. След като общината реши проблемите със собствеността, ще бъде обявен архитектурен конкурс за бъдещата визия на амфитеатъра.