Учените дълго време недоумяваха защо двете страни на Луната изглеждат толкова различно една от друга.
Страната, която е по-близо до Земята е плоска и се състои главно от равнини.
Обратната страна, която много рядко може да се наблюдава от Земята, е покрита с кратери и планински хребети с височина до три хиляди метра. Експертът по астрофизика Ерик Асфоуг от университета Санта Круз, Калифорния, предложи ново обяснение за този феномен. Според неговата теория преди 100 милиона години около Земята са обикаляли не една, а две Луни.
По-малката от тях постепенно е попаднала в орбитата на притегляне на голямата и се е блъснала в нея. Сблъсъкът е бил със скорост около осем хиляди километра в час и в резултат по-малката Луна е била напълно разрушена. С нейни фрагменти е покрита обратната страна на известната ни днес Луна и именно сблъсъкът обяснява съществуващата диспропорция, пише „Торонто сън”.
Относно тази концепция астрономът на НАСА Алън Стърн посочи: „Много любопитна теория, но тя трябва да бъде доказана”.