Турци обикалят Еленския и Сливенския балкан и търсят златото на покойните си деди.
Въоръжени със стари карти, модерни металотърсачи, кирки и лопати, иманярите от южната ни съседка кръстосват с мощни джипове планината надлъж и шир и я дупчат като швейцарско сирене, пише в. "Борба".
Според живеещи в еленските села нашествието на турските иманяри започнало преди около два месеца. Гостите от Турция споделили с местните, че техните деди някога са живели в България, но по време на Руско-турската война 1877-78 г. били принудени да бягат на юг. При оттеглянето, за да не бъдат заловени от русите, много от тях заравяли златото и богатството си в планината, като оставяли нишани на мястото, за да могат след това да се върнат и да си го вземат. След като това не станало, те разказали за закопаното имане на своите синове и внуци. Някои от бегълците дори имали карта на мястото, където лежи заровеното от тях имане. Въоръжени с тези карти, техните потомци щурмуват Стара планина.
Някои от турците идвали със семействата си, като официалната цел на посещението била туристическа. Те отсядали в търновските хотели. След това обаче, докато многолюдното домочадие търчало по магазините и ресторантите, главата на фамилията от ранна сутрин до късна вечер обикалял из планината. Тъй като не познават България и района, турците наемали българи от близките села за водачи. Заплащането било по устна договорка, но не по-малко от 40-50 лв. на ден. Срещу тези пари нашенците по 10-12 часа обикаляли из пущинаците заедно с „бейовете“ и търсели означените на старите карти места и нишани.
Живеещи в еленските села споделят, че след един дълъг период на затишие през последните една-две години активността на иманярите в района отново се е активизирала. Освен турците, търсещи родовото имане, най-голям, разбира се, бил броят на родните иманяри. Те идвали тук с коли и джипове и по цял ден обикаляли с металотърсачите си. На няколко места в планината дървари и пастири намирали ями, дълбоки по 2-3 метра. Дали обаче в тях търсачите са открили нещо, не е ясно.
Според хора от бранша причината за активизирането на иманярите е кризата и надеждата чрез съкровището да си оправят живота завинаги. Сред търсачите на съкровища имало хора от различни професии и с различно социално положение, обединени от страстта си към иманярството. Така например в една от групите, която в продължение на 10 дни обикаляла из планината да търси легендарните товари със злато на Вълчан войвода и поп Мартин, участвали известен столичен хирург, историк, компютърен инженер и руски бизнесмен. Четиримата се запознали по време на една от иманярските сбирки и от дума на дума се запалили по идеята да търсят митичното съкровище. Вече четири години всяко лято, вместо да събират тен и да играят карти край морето, четиримата грабват раниците, кирките и лопатите и потъват из дебрите на Стара планина.
Всъщност съкровището на Вълчан войвода вече десетилетия продължава да е най-търсеното имане в Стара планина. Според легендата един ден всички хайдушки главатари се събрали на Чемерикова поляна, избрали Вълчан за главатар, дали му обет за вярност и се заклели да съберат богатство, което да дадат за освобождението на България от турското робство. Събраното имане те криели по дупки и пещери в Стара планина и Странджа. Според легендите и преданията едно от тези места било на 10-15 км от град Елена, в посока към билото на планината. През годините тази легенда не дава мира на търсачите на съкровища, които продължават да щурмуват баирите с надеждата да открият товарите с турски жълтици.