Европейската комисия оповести в сряда годишните доклади за напредъка в областта на цифровите технологии в ЕС.
В раздела за България се препоръчва нашата страна да продължи да развива достъпа до широколентовия (високоскоростния) интернет, особено с подобряване на мрежата в селските райони.
В документа се отбелязва, че през миналата година 89 процента от интернет връзката на домакинствата у нас е била стандартна и фиксирана (95,5 процента средно в ЕС), като нашата страна показва по-добри резултати в общия достъп на гражданите до връзка от ново поколение (60,7 на сто за България и 53,8 на сто средно за ЕС). Същевременно едва 19% от българите са разполагали с фиксиран високоскоростен интернет, по данни от януари тази година, докато средно за ЕС 28,8 на сто от гражданите са имали такава връзка. За една година по този показател нашата страна отбелязва подобрение с 3,3 на сто.
Българите изпреварват средните европейци по техническа възможност за достъп до мобилен интернет от трето поколение (3G) - общо 99,4 на сто от българските граждани са имали техническата възможност да получат достъп до такава мрежа, докато средно в ЕС с това удобство са разполагали 69,3 процента от населението. Нашата страна изостава от средните равнища в ЕС по развитието на мобилните мрежи от четвърто поколение (4G), като докладът отчита, че у нас такъв сигнал ползват едва 39,7 на сто от абонатите, докато в ЕС средно от това покритие са обхванати 54,5 на сто, предаде БТА.
Въпреки че нараства за година, количеството на българите, които ползват интернет, остава под средното за ЕС. В документа се посочва, че нашата страна е "на дъното на таблицата, заедно с Румъния и Гърция", по броя на хората, които постоянно или често използват интернет. През миналата година българите, които изобщо не влизат в мрежата, са били 42 процента (22 на сто средно за ЕС). Сходни са данните по отношение на употребата на мобилен интернет у нас - едва 13 на сто от българите са ползвали тази услуга през 2012 година, докато в ЕС средно услугата се употребява от 36 на сто от абонатите. Едва 31 на сто от българските предприятия са дали на служителите си мобилни устройства за достъп до интернет, докато в ЕС това са направили средно 48 на сто от дружествата.
Най-често българите влизат в мрежата, за да четат новини, за да се осведомят за услуги или за да общуват. Един от 10 българи е използвал интернет, за да препрати официални документи. Най-неизползваната възможност на мрежата у нас е онлайн банкирането.
България остава под средното равнище в ЕС по броя на хората, които имат задълбочени познания в използването на интернет. Едва 9 процента от българите в последната година са пазарували в мрежата, докато средно в ЕС тази възможност са ползвали половината от гражданите (45 на сто). Само четири процента от българските дружества търгуват в интернет, докато за ЕС средното равнище е 14 на сто. България отчита сериозно изоставане спрямо останалите в ЕС по въпроса с развитието на електронно правителство, сочат данните от доклада. През миналата година 27 процента от българите са свалили електронен документ (44 на сто в ЕС), а 11 на сто са попълнили онлайн формуляри (22 на сто в ЕС).