Днес православната църква почита светите равноапостоли Константин и Елена.
През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
Това е денят на игрите върху огън - нестинарството. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".
Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.