"Имам воля и дух. Знам, че гладни няма да останем, но не искам децата ми да живеят като бездомни кучета". Това казва през сълзи Емилия Ликова, която от няколко месеца със съпруга си Неджатин и двете им деца живеят в една от къщичките в квартал "Гладно поле" в Пловдив. Драмата им започнала миналия май, когато на Емилия открили рак на гърдата. Преди да открият болестта на жената съпрузите, които са родом от Рудозем и от 10 г. са в Пловдив, живеели на квартира, пише в. "Монитор".
Преместихме се под тепетата, защото в родопското градче работа няма, разказва Емилия. Тя няма високо образование и работела като миячка на чинии или чистачка на апартаменти. Съпругът й се хващал по строителни обекти. В Пловдив им се родили две деца - четвъртокласникът Оги и петгодишната му сестричка Хафи. Били наели апартамент в пловдивския район "Северен" с месечен наем от 250 лв. Свързвали двата края, но дошли проблемите. Когато през май 2012 г. Емилия се разболяла от рак на гърдата, започнала да отсъства от работа. "Шефовете ми проявяват разбиране. Не са ми правили проблеми да излизам в болнични и да се лекувам, много свестни хора са", хвали ги болната.
Междувременно съпругът й Неджатин останал без препитание. Кризата намалила строителните обекти в Пловдив и поръчките за работа спрели.
"Винаги съм работела. С основно образование съм и бях кухненски работник на минимална работна заплата. След като ми откриха рак на гърдата, психически бях много нестабилна, трябваше да плащам лечението си и наема. Затова теглих заем", разказва жената. Взела 2700 лв. и твърди, че в момента частни събирачи на дългове й търсят 11 000 лв. Показва писмо от фирма от Северна България, наета от банката, с което й дават срок за погасяване на месечните вноски. Парите от заема миналата година решила да ги ползва за плащане на наема. "Хазяинът също имаше две деца, а и болна жена. Той също е зависим от нашия заем. Плащахме, докогато можехме, а после се изнесохме", обяснява Ликова.
Останали на тротоара с двете деца. Наложило се Емилия да тръгне по институции и да се моли за покрив за семейството си. "Никога не съм стигала дотам да си обяснявам личния живот на непознати хора. Винаги съм работила, но след операцията животът ми се преобърна", казва тя.
Отишла първо в кабинета на кмета на район "Северен" Ральо Ралев и му разказала какво е преживяла. "Много съм благодарна на кмета Ралев. Помогна ни, друг не би го направил, но той веднага се ангажира", казва със сълзи на очи Емилия. Районният кмет им дал 200 лева и уредил да отидат с децата в Центъра за временно настаняване на ул. "Радко Димитриев". Там им дали две малки стаи със санитарен възел и балконче.
"Аз и съпругът ми, ако работим, проблеми няма - и квартира сме плащали, и сметки - всичко сме си погасявали навреме. Никога не съм тропала да се моля някой да ми плаща сметки, ток, вода. Но болестта ни потопи на дъното и ако не беше кметът Ральо Ралев да ни подаде ръка, сигурно и досега щяхме да сме на улицата с децата. След като паднеш в батака, нямаш избор. Измъкване от блатото няма", плаче Емилия.
Междувременно миналия месец синът й Оги си счупил дясната ръка, докато играел на някакви люлки. Наложило се да го оперират и да му слагат гипс. Макар и със счупена ръка, момченцето посещава редовно основно школо в район "Северен". Сестричката му Хафи трябвало да тръгне на задължителната предучилищна, но Емилия първо иска да изчака да разбере в кой квартал на Пловдив ще живеят, за да я запише някъде наблизо.
Семейството й може да остане в центъра за временно настаняване до края на този месец. Надява се да имат късмет и да получат заветното общинско жилище. Твърди, че на свое име със съпруга й нямат никакъв имот, а и като е болна от рак с две деца, шансовете им се увеличавали. Емилия Ликова е благодарна на мнозина дарители, които, след като разбрали за нейната история от телевизионно предаване, започнали да й изпращат храна, натурални сокове и да й помагат.
Четиричленното семейство живее със 70 лв. на месец. Това са парите от детските добавки, разказва Емилия. "В момента нямам абсолютно никакъв доход. Болничните ми отдавна приключиха и нямам право да взимам повече. Трябваше да се върна на работа, но заради счупената ръка на Оги предупредих шефовете си, че отново ще взема болнични. За детето, не за мен", казва онкоболната.
Експертите от ТЕЛК са освидетелствали Емилия като инвалид втора група. Предстои й да подаде документи за инвалидна пенсия, които вече почти е подготвила. Обяснили й обаче, че чакането може да се проточи до четири месеца. Междувременно тя трябва да си направи поредната операция.