Самозапалванията в България не са нещо чак толкова ново, колкото си мислите, пише Мария Ханън в блога на електронното издание на списание "Форин полиси".
Като акт на политическа съпротива протестът чрез самоубийство до голяма степен се свързва с тибетските монаси или далитските жени в Индия. Но макар и последната вълна на самозапалвания в България да е ужасяваща, тя съвсем не е изненадваща. Страната има дълга история на политически мотивирани самозапалвания - впрочем, повече от всяка друга европейска страна, отбелязва блогърката.
Според подробен преглед на умишлените самоизгаряния в рамките на 20 години, направен от международната неправителствена организация "Лекари без граници" през 2003 г., в България е имало средно по 7,4 такива случая на година - брой, който в европейските страни е бил надхвърлен единствено в Холандия. Докладът поставя ясна граница между психическо заболяване и политически мотиви като причина за самозапалванията. Той констатира, че сред обхванатите в проучването европейски страни връзката на самозапалванията с разстройствата на психиката е най-малка в България - едва една-трета от тези случаи са свързани с психични отклонения.
Самозапалванията като форма на политическа съпротива имат дълга традиция в Източна Европа - до голяма степен те са били насочени против съветското управление. Най-известният случай е с чешкия студент Ян Палах, който се самозапали през 1969 г. и хвърли страната си в дълбок "морален шок". Случаите в България са също толкова шокиращи, което още веднъж показва, че самозапалванията - макар и да са нещо мъчително - често пъти се оказват ефикасен начин за привличане на вниманието на правителството, отбелязва Мария Ханън.