Нападателят на Ахмед Доган Октай Енимехмедов с писмо до "Шоуто на Слави".
То бе прочетено от брат му – Метин. В него Октай посочва причините за действията си.
Ето какво пише в него:
Здравей, Слави.
Надявам се, че нямаш нищо против, че така се обръщам към тебе, а не с чичо Слави.
В последно време изгубих интерес към предаването ти. Но благодаря, че предоставяш възможност да се прочете това писмо. Много глупости се изговориха по мой адрес и по адрес на семейството ми. Искам да кажа на онези, които още не са разбрали, че аз съм един от многото, гласували довери на този човек, но останали разочаровани от неговата политика. Всичко около ДПС се върти и е в интерес на една фигура и неговото обкръжение.
Учудваме и поведението на Бойко Борисов, който казва, че Доган е голям политик. Това не го разбирам. Защо този човек е наричан добър политик, след като е нанесъл толкова поражения на страната и държавата в нея.
Предполагам голяма част от вас видяха начина, по който ме налагаха и ритаха делегатите на ДПС и то, след като аз лично изхвърлих пистолета и не им оказах ни най-малка съпротива. Те оправдаха моите очаквания, че не са нищо повече от шепа страхливци, доверили се на един доносник.
Това е и истинското лице на голяма част от действащите фигури в партията. Казвам голяма част, защото вярвам, че сред тях има млади и свободно мислещи хора, които в най-скоро време ще кажат “не” на Доган и неговата политика. Единствено по този начин биха могли да съхранят каузата на истинското ДПС. Това ДПС, в което хиляди български граждани вложиха много от себе си, от своята вяра, надежда и любов в защитаването на правата и подпомагане на развитието на различните отдалечени райони, в които преобладават предимно хора от турски произход.
Мисля, че след като аз, студентът на 25 години, успях да се кача на трибуната и пред цяла България да насоча пистолет в главата на Доган, всеки въоръжен с повече кураж би могъл да го направи.
Навярно в очите на много от вас моите действия и моят начин на изразяване изглеждат шокиращи и недопустими за демократичните ценности в България. Но искам да знаете, че аз, като гражданин на тази страна, ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Тук, в тази страна, съм се родил, тук съм израснал, тук са моите родители, тук са приятелите ми, тук са минали 25 години от моя живот и тук ще умра.
Родината е обща за всички – без значение циганин ли си, българин ли си, турчин ли си и т.н.
Ние, българските граждани, сме народът на тази страна. И също като всеки един от вас си има своята история, така и страната ни има своята памет и история.
Аз, като един млад Родолюбец считам, че историята обърна гръб на Ахмед Доган.
Убеден съм, че не аз, а той заедно с останалата част на политическия елит, които нанесоха дълбока рана върху паметта и историята на България, трябва да са на мое място в ареста на “Г.М. Димитров”.
Рана, която все още е неизлечима, и ще оказва неблагоприятно влияние върху живота на поколения напред, в това число и моето.
В една от своите лекции един мой любим архитект и инженер Жак Фреско казва така: ”Различните култури на този свят, налагат различни ценности.”
Аз съм мюсюлманин и като такъв съм възпитаван да бъда добър към хората, да се отнасям добре с животните, да уважавам по-възрастните от мен, да се образовам и т.н. но и аз, като всички хора по света, не съм безгрешен.
Сигурно имам много грехове, за които се надявам Господ да ми прости. Научил съм се кое е най-важното за един мъж в този живот – достойнство и чест.
И сега, ако ме питате защо, след като ми засече пистолетът, не съм ударил една плесница на Доган, ще ви кажа, че преди всичко един мъж трябва да уважава своя противник според качествата му и да не го унижава пред хората му.
Симпатизирам на Левски, Раковски, капитан Петко войвода и на всички онези храбри мъже, милеещи за своята Родина.
Не знам колко от вас са се замисляли, но аз често си задавам въпроса: Дали на Левски би му харесало случващото се в България, ако имаше възможност дори за миг за погледне през паметта на страната ни. Но това е друга тема за разговор.
Това е всичко от мен, приятели.
Благодаря ви за отделеното внимание.
Накрая искам само да благодаря на брат ми и да му кажа, че е незаменим и страшно много се гордея с него.
Да благодаря на семейството ми, които много ме подкрепят.
Да кажа на майка ми, че я ОБИЧАМ.
Да благодаря на теб, Слави, и целия ти екип, че отделихте време и внимание да прочетете това писмо пред вашите зрители... а и още нещо, Слави. Нали не се сърдиш като ти казах, че отдавна съм изгубил интерес към шоуто ти.
Вярвам, че ще дойдат по-добри времена за всички в тази страна.
Пожелавам на всички Ви здраве, успехи в работата и дълъг щастлив живот!
07.02.2013 г
София
НСС “Г.М.Димитров” 42
С най-добри пожелания:
Октай Енимехмедов