Четиричленното детско семейство от Монтана, което получи общинско жилище, още не може да повярва, че се отървало от кошмар на домашно насилие. 21-годишната Моника, която сега сама се грижи за двамата си братя и по-малка сестра, са живели с насилника почти 10 г. От „Закрила на детето” разбрали за тормоза едва в началото на май миналата година.
„Колегите ходят всеки месец, за да видят как живеят децата, и никога не са имали дори най-малко съмнение, че в семейството има проблем”, обясни шефът на „Закрила на детето” в града Светлин Георгиев, пише "Монитор".
Истината социалните разбират едва когато големият брат Никола избягал от вкъщи. Полицаите го открили при баба му, а по време на разпитите момчето и кака му разкриват, че се страхуват да се върнат у дома.
„Никой не можа да повярва, че този човек е насилник”, допълва още Георгиев. Бащата поел грижата за тийнейджърите след смъртта на майка им преди 3 г.
„Тя попълни декларация, че не иска децата да отидат в институция. Тъй като била в конфликт с близките си, поиска те да останат при втория й мъж”, заяви директорът на „Социално подпомагане” Нели Борисова. Според Моника майка й е подала декларацията под натиска на мъжа си.
„Той биеше и нея. Забрани ни да се виждаме с близките ни. Гонеше баба, когато идваше да ни види”, спомня си момичето.
Насилникът избухвал често, а под ударите му попадал дори малкият Вальо, който страда от детска церебрална парализа.
„Веднъж го търкаляше по земята и го биеше с точилка”, разказа каката. Детето е в инвалидна количка и е напълно зависимо от чужда помощ. Пердах е ял, защото не седял изправен или се изпуснал в памперса.
„Посягал е да ме набоде с вилицата, защото изпуснах месото на земята”, разказа Вальо. Най-малката, 12-годишната Вики пастрокът биел, ако има четворка в училище, а големият Никола веднъж ударил с клещи по главата заради счупен педал на колелото. На 4 май социалните настанили хлапетата в кризисен център, в който останали три месеца. Дни след това районният съд в Монтана осъжда пастрока по Закона за домашно насилие. Магистратите забраняват на мъжа да доближава децата в следващите 18 месеца и отсъжда да плаща издръжка. Насилникът напуска града. От местната управа не могат да открият мъжа, затова пари за децата се отпускат от бюджета на общината.
Месечният бюджет на тийнейджърите е около 700 лв. Моника получава по 120 лв. като личен асистент на Вальо. Останалите пари са от социални помощи и издръжка от бащата – 160 лв. за трите хлапета. От пет месеца детското семейство живее в апартамент под наем, за които плаща по 250 лв. В новия си общински дом децата ще се настанят до няколко месеца, след като от местната власт ремонтират помещението. Наемът пък ще бъде почти 10 пъти по-нисък.
В апартамента обаче няма да има мебели. А единствената собственост, която имат децата, са телевизор и микровълнова печка. Вече седмица Моника получава по 10-ина обаждания от хора, които искат да помогнат на семейството й. Хората искат да им изпратят пари, дрехи, памперси за Вальо. От месеци момчето ходи по два часа на ден в Центъра за рехабилитация, в който с него работят рехабилитатор, логопед и психолог. От днес Вальо ще прекарва целия ден в центъра, което ще подобри състоянието му. Всички желаещи да помогнат на семейството могат да го направят чрез банковата им сметка: BG43PIRB91704604372047 Моника Петрова Ненчова.
Вальо иска да е полицай, Вики ще става ветеринар
Вальо е усмихнато и умно момче, въпреки че от малък е прикован към инвалидна количка. Малкият Вальо иска да стане полицай, също както повечето си връстници.
13-годишното момче обаче има друга съкровена мечта. „Мечтая да се оправя и да живеем в нов дом”, разказва с широка усмивка малчуганът.
В бъдеще най-малката в детското семейство – Вики, се вижда като ветеринарен лекар, защото много обичала животните. За Коледа двамата най-малки членове на фамилията получили от белобрадия старец по един хамстер. Вальо кръстил своя Уили, а Вики кръсти новия си приятел Пухи. Четвъртокласничката е отличничка, а любимите й предмети са Човекът и природата и математика. Заради заболяването си Вальо не е ходил на училище, въпреки това е будно и общително дете. За в бъдеще хлапето може да се обучава у дома от ресурсен учител. Баткото Никола учи в професионалната гимназия по селско стопанство в село Георги Дамяново. Училището е на 16 км от Монтана, затова тийнейджерът живее в пансиона през седмицата. След като завърши, Никола щял да си търси работа като шофьор. 21-годишната Моника е завършила същото училище със специалност „Фермерство“.
„Исках да уча агрономия, сега това е на заден план. Предпочитам да си намеря работа”, споделя момичето. Вече има предложение за работа в магазин за техника на половин работен ден. Въпреки че все още не знае за каква позиция и заплата ще се труди, Моника казва, че най-вероятно ще го приеме, защото друг вариант засега няма.
Побойникът им пратил SMS за Коледа
„Пишеше приятно изкарване. Много целувки на децата”, спомня си момичето. Началото на януари й писал отново. Този път се интересувал дали здравната му книжка не е останала при тях. Хлапетата не знаят какво се случва с пастрока им, но предполагат, че е заминал за Пловдив. Преди време Моника се чула с дъщеря му, която й споделила, че започнала работа в Пловдив.
„И нея я биеше както нас, нищо че му е истинска дъщеря“, обясни момичето. Моника още си спомня как един ден двете момичета отишли в близкия до училището манастир. В същото време баща им отишъл да ги прибере от часове. Ядосал се, че ги няма, и тръгнал да ги търси.
„Намери ни, качи ни в багажника на колата и ни закара пред училището, за да ни видят всички“, разказва Моника.
Социалните пък чули, че мъжът си намерил работа в столицата. След като е бил осъден за домашно насилие, районният съд в Монтана забранил на мъжа да доближава децата в продължение на 18 месеца, т.е. до ноември тази година.
Мъжът им вземал ученическите стипендии
Вторият баща на деца ги тормозел и психически. Мъжът не им дават да излизат от вкъщи. „Като ходех до магазина, ми засичаше дали няма да се забавя повече от 5 мин“, обясни Моника. Пастрокът дава на децата по 2 лв., с които да си купуват закуска цяла седмица.
„Нямахме избор за дрехи, купуваше се това, което той каже“, спомня си момичето. Насилникът вземал и стипендиите на децата. И децата, и социалните твърдят, че хладилникът в дома на семейството е бил пълен. След смъртта на майката цялата домакинска работа паднала на плещите на Моника. И днес девойката се грижи сама за дома. По-малката Вики помага както за домакинската работа, така и за грижите около Вальо. Малчуганът обича да му готвят супи, а най-любимите му са боб и леща, а заради ограничения бюджет домакинството често се лишава от дрехи, плодове и шоколад.
Биологичният им татко също бил агресивен
Хлапетата не са виждали биологичния си баща цели 12 г. Въпреки това най-голямата в семейството не би отказала среща между него и по-малките деца. За последно Моника го видяла на първия учебен ден, когато била в 6-и клас. Спомня си, че родителите й говорили помежду си и след това мъжът си тръгнал.
Родителите й се разделили, защото майка й го хванала в изневяра. Момичето също няма добри спомени с него. За разлика от пастрока им истинският баща на тийнейджърите често посягал към чашката.
Тогава посягаше на майка ми. Мен ме биеше, когато направя беля, а аз бях много палава като малка”, разказва 21 -годишната девойка.