Оказва се, че върху близо една трета от скандалния имот, предвиден за строежа на нов ваканционен комплекс, наистина е имало дюни.
Те са били описани в доклада на учен биолог при оценката за съвместимост на проекта преди пет години, а после са били скрити.
Документът, че дюни край Несебър има, е доклад от 2007-ма, написан от 76-годишният тогава биолог-зоолог професор Петър Коларов.
„Този учен е казал, че се срещат и трите вида дюни и една трета от имота са дюни. Има бели, сиви, облесени дюни, с обща площ около 8,5 дка", каза Бойчо Георгиев, директор на РИОСВ- Бургас, предаде БНР.
Дюните на хартия обаче изчезват, а решението на тогавашния директор на екоинспекцията в Бургас е да не се извършва екологична оценка на терена.
Георгиев допълни, че документите са намерени в архивите. „Изровихме я, за радост не са затрити тези документи".
Според настоящия екодиректор в Бургас, като скрил фактите от доклада на професора, предшественикът му заблудил останалите институции, одобрили намерението за строеж в защитената местност. Така Георгиев, застрашен с уволнение заради „дюнигейт", твърди, че преди празниците е подписал рутинно разрешение, че няма нужда от нова екооценка. Искането на инвеститора било подкрепено с всички необходими документи, а в тях нямало и намек за дюни. Разкритията на шефа на екоинспекцията са дадени на прокуратурата.
„В получените материали има данни, че тези решения е възможно да са незаконосъобразни и прокуратурата е компетентна, ако прецени това, да ги атакува по съответния съдебен ред, за да бъдат обявени за нищожни и да се обезсилят", допълва Красимира Кателиева, говорител на Окръжна прокуратура Бургас.
В аферата с дюните се включи и историкът Божидар Димитров. Според инициатора на разкопките по морето през последните години, преди да влязат багерите, трябва археолози да проучат терена. В известната като „несебърска пясъчна пустиня" можело да се крие част от древен некропол със златни и сребърни дарове.