Да има матура по математика в две части: практическа - за живота, и за вход във ВУЗ. Първата да е за всички ученици и да включва материал от 1-и до 12-и клас. Втората да е за ученици, които ще използват оценката като приемен изпит за математически, икономически или инженерен профил. Тя трябва да е на много по-високо ниво. Това предлага математикът Асен Александров, който е директор на столичното 51-о средно училище “Елисавета Багряна” и председател на Сдружението на директорите в системата на образованието.
"Хората са против матурите, защото обикновено тестовете включват материал само от 11-и и 12-и клас, който е много сложен. От друга страна, има ученици и младежи, които нямат най-елементарни житейски математически умения", обяснява Александров.
Затова според него в първата част трябва да се включат въпроси като намиране лице на фигура (трапец, правоъгълник, триъгълник).
"В живота лепиш тапети, слагаш плочки, боядисваш. Трябва ти да знаеш колко да купиш", обяснява той.
Друго, което може да се включи в задължителната част, е проста и сложна лихва, за да се оправяш лесно при теглене на кредит например. Според Александров добре е да има и графики и диаграми за разчитане. Работата с проценти е важна. Ако щеш, да знаеш от какво се определя заплатата ти. Това е част от гражданското образование - да не те лъжат банките, работодателят", обяснява директорът, който се наема за седмица да направи такава матура.
Сега едва 1 400 ученици избират да се явят на математика като втора матура.
Да има матура по математика, предложи и шефката на Съвета на ректорите и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова. В интервю за “24 часа” тя каза, че интересът на кандидат-студентите е към специалности, в които няма математика.
"Това е тенденция от 15 г., а без математика не може да има инженерни специалности. За съжаление, децата още от средното училище са неграмотни по отношение на основните правила в математиката. Тук е ролята на държавата да се замисли върху матурите - дали математиката също не трябва да е задължителна матура”, коментира проф. Темелкова.
Категорично трябва да има задължителна матура по математика, но на ниво базови знания, които водят до практически умения, подкрепя идеята и авторката на учебници по математика Снежинка Матакиева.
“Матурата означава зрялост. Не може да има зрялост без знания по математика, физика, биология, химия. Матурата трябва да изглежда повече като задачите, които се дават на PISA. Така се проверява функционалната грамотност”, коментира идеята и акад. Петър Кендеров от Института по математика и информатика на БАН.
Средностатистическият 15-годишен ученик у нас е под линията на функционална грамотност по математика, се посочва пък в доклад на Института за пазарна икономика.
Всъщност за задължителна матура по математика се заговори сериозно именно покрай лошото представяне на българчетата на международното изследване PISA. Средният им резултат по математическа грамотност, която беше във фокуса на PISA 2022, беше 417 точки на фона на 472 точки средно за страните от ОИСР. Напролет, когато е новата PISA, въпросите ще са свързани с физика, химия и биология. Затова и през октомври деветокласниците решаваха пробно изцяло онлайн тест по природни науки.
От министерството на образованието припомнят, че редът за полагане на държавни зрелостни изпити е регламентиран в Закона за предучилищното и училищното образование, а евентуална негова промяна изисква широк обществен дебат и съгласие между всички в образователната система, включително учители, родители и ученици. Съгласно сегашните разпоредби абитуриентите, обучавани в профилирана подготовка, могат да положат две задължителни матури - едната от които по "Български език и литература", и до два допълнителни изпита.
На учениците е дадена възможност, съобразно своите интереси и желание за бъдеща реализация, да избират един от профилиращите предмети за втория задължителен зрелостен изпит, ако са го изучавали в избираемите учебни часове.
Като цяло съвременното училищно образование е насочено към повишаване на способността на учениците да прилагат усвоените знания в практиката, като надграждат компетентности и умения за справяне с редица житейски ситуации, прилагайки усвоени знания и умения в различни предметни области, обясниха от МОН. Ведомството е предприело стъпки към въвеждане на повече практически задачи и въвеждане в по-широка степен на компетентностния подход в образованието. Обучението по всеки от предметите, освен за основната ключова компетентност, допринася за изграждане и на други такива.
Например:
• финансова грамотност и икономическа култура чрез теми в учебните програми по технологии и предприемачество, география и икономика, математика и гражданско образование;
• социални, граждански и интеркултурни компетентности чрез теми в учебните програми по гражданско образование и всички хуманитарни дисциплини;
• здравни и екологични компетентности, свързани със здравната култура и поддържането на устойчива околна среда чрез учебните програми по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, технологии и предприемачество и физическо възпитание и спорт;
• дигитална и медийна грамотност чрез теми в учебните програми по информатика, компютърно моделиране и информационни технологии, музика, изобразително изкуство и др.;
• статистическа грамотност и работа с данни чрез теми в учебните програми по общообразователните учебни предмети математика и информационни технологии.
Против идеята е шефът на училищните директори. "За някои абитуриенти е много трудно. Необходима е сериозна подготовка преди подобна радикална стъпка. Математиката е един от най-трудните предмети в обучението в гимназиалния етап. Това е причината учениците най-малко да го посочват като един от държавните зрелостни изпити", обясни Диян Стаматов.
Той е категоричен, че не би могло нищо да се промени в положителна посока с въвеждането му като втори задължителен зрелостен изпит на този етап. "Няма силна мотивация за учене на математика, няма математическа насоченост в учебните програми и планове. Броят на часовете по математика е сравнително малък", посочи училищният директор.
Стаматов смята, че за да се стигне до стъпка въвеждане на математиката като задължителен втори държавен зрелостен изпит, трябва сериозна подготовка по отношение на учебното съдържание, на броя на часовете и начина на преподаване на промененото учебно съдържание.
Подобна стъпка направили в Полша преди време. Резултатът бил изключително нисък. Така и на техните деца било показано, че не знаят математика.
“Всеки може да го каже, дори да не е експерт в областта на образованието - математиката не се учи задълбочено, което е сериозен проблем. В тази посока трябва да се работи целенасочено, последователно, дълго време от начален етап до гимназиален етап, преди да се стигне до крачката за въвеждане на втори задължителен държавен зрелостен изпит по математика. Както впрочем се прави по български език, по който подготовката започва още от 1-и клас”, каза Диян Стаматов.
"Въпросът дали да има задължителна матура по математика, или не, е с реторичен отговор. Виждаме какво става, като няма матура по математика - зарязват се дисциплини, които са в основата на техническото развитие, в основата на разбирането на света около нас. Липсата на такава матура пречи на развитието на България. Матурата означава зрялост. Не може да има зрялост, без знания по математика, физика, биология, химия. Матурата трябва да изглежда повече като задачите, които се дават на PISA. Така се проверява функционалната грамотност. Не е въпросът да знаеш много по математика или по физика и да не можеш да решиш една практическа задача, която използва елементарни познания от тези дисциплини. Водещо днес е това, което можеш да правиш със знанието си по отделните предмети. Тук имаме да извървим доста дълъг път. В последните години виждам някакви стъпки в тази посока. Министър Галин Цоков очевидно си разбира от работата. Красимир Вълчев направи изявление наскоро, което е много точно - каза, че трябва да се промени оценяването. Оттам тръгва всичко. Докато не променим начина на оценяване, нищо няма да се промени в образованието. Докато оценяваме повърхностно с тестове дали децата имат някакви технически умения, това не е проверка. Знанието е това, което можеш да го приложиш за решаване на практическа задача. Това трябва да стане водещо. Засега започна по малко да си пробива път изследователският подход в образованието, т.е. учене с разбиране, но много изоставаме от света. Ако няма някаква принудителна мярка - да се знае, че учениците накрая ще имат сериозно препятствие, което трябва да преодолеят, няма да се стегнат. Казват, че трябва да се облекчат програмите. Добре, нека да махнем значителна част от материала. Фактите ги има в интернет. Въпросът е да може да ги преценяваме, да виждаме връзките между тях, да извеждаме тенденциите", е мнението на акад. Петър Кендеров.
Ето и мнението на Снежинка Матакиева, автор на учебници по математика:
"Категорично трябва да има задължителна матура по математика, но на ниво базови знания, които водят до практически умения. От една страна, сериозно разграничаване между цифра и число както между дума и буква. Не може да се говори, че цифрата на бюджета е голяма. Цифрите са от 0 до 9. Числото на бюджета е друго нещо.
Буди сериозно притеснение, че не се познава понятието процент. А процентът е жизненоважен. Тестваме по български езиковата грамотност, а математическата, която е в основата на финансовата, се тества единствено в 7-и клас, и то с големи брожения заради това, че е само математика, а не са включени и други природни науки. Искаме практически знания. Наскоро чух по телевизията, че ще се увеличат заплатите на учителите със 125%. Имаше се предвид, че заплатата ще стане 125% от сегашната. Тогава някои се впуснаха да разсъждават как безумно ще скочат заплатите на учителите. Едно е да увеличим с 25% - на 2000 става 2500 лв. Ако увеличим със 125%, ще стане 4500 лв. и за това никой не се замисля. Понятията число, процент, част от число - въпиеща неграмотност!
Неграмотност има също по отношение на четене на графики, таблици и диаграми. Оттам изводите са грешни.
Матура трябва да има, но не на високо ниво, което води до финансова грамотност. Естествено, трябва да има задачи от приложение, но за да искаме приложни задачи, трябва да имаме базови знания, които липсват. Особено във века на технологиите!
Не трябва водещият аргумент срещу матурата да е, че резултатите ще бъдат плачевни. Матурата се прави и за стягане на редиците, за дисциплина и самодисциплина".