Над 70 процента от иновациите са плод на научни изследвания и налични технологии, следователно необходимо е наличието на стройна и целенасочена единна политика по взаимодействието наука, технологии и иновации. Това каза служебният министър на образованието и науката Сашо Пенов по време на събитие в зала "Джон Атанасов" в София Тех Парк.
На събитието бе представена „Новата европейска иновационна програма“ с бюджет от 10 млрд. евро. Еврокомисар Мария Габриел откри форума и представи основните приоритети и цели на програмата.
Министър Пенов отбеляза, че политиката на иновациите изисква правилна и предсказуема нормативна база и адекватни, синхронизирани финансови ресурси за провеждането, които са осигурени с новата европейска иновационна програма.
Той посочи, че в новата европейска иновационна програма се поставя основата на връзката кадри, наука, иновации и пазар.
Министър Пенов отчете и националните усилия в тази насока, а именно някои от приетите стратегически документи в тази насока, сред които Национална пътна карта за научна инфраструктура, национален план за отворена наука, концепция за развитие на изкуствен интелект в България, както и националния стратегически документ за дигитална трансформация на България.
По думите му и в Национална стратегия за развитие на научните изследвания са заложени конкретни мерки за развитие на научния потенциал и за решаването на важни за обществото предизвикателства.
Той открои наличието на голям интерес към програмата за млади учени постдокторанти, която е стартирала през настоящата година и посочи очакваните резултати от нея, свързани с постигане на устойчиво увеличаване на младите хора, занимаващи се с научна дейност и намаляване на изтичането на мозъци след придобиване на образователно квалификационна степен "магистър" и "доктор".
Министър Пенов посочи, че по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" са изградени или са в процес за изграждане шест центъра за върхови постижения и десет центъра за компетентност на обща стойност 430 млн. лева. Финансирането на центровете ще продължи и през новия програмен период, заяви Пенов.
Служебният министър на образованието посочи, че има трудности при реалното използване на изградената изследователска инфраструктура. По думите му те са свързани с ограничения, произтичащи от рамката за държавни помощи на самия ЕС, с която по думите му съюзът се самоограничава в пълноценното използване на научния потенциал.
Според Пенов друго затруднение е липсата на специфичен облекчен режим на обществените поръчки.
За съжаление по нивото на иновации българските предприятия се намират под средното ниво за ЕС, посочи Пенов. Той цитира данни от Националния статистически институт, според които едва около 36 на сто от предприятията у нас осъществяват иновационна дейност.
В тази връзка министър Пенов открои като основно предизвикателство подобряване връзката между науката и иновациите.
Според него е необходимо Фондът за научни изследвания и Фондът за иновациите така да организират дейностите си, че да е възможно научните резултати да се превръщат в иновации и оттам да са двигател на иновационната икономика.
Необходимо е обвързване дейността на двата фонда, като се даде възможност доведените до приложен резултат изследвания в научния фонд да бъдат довършвани до промишлен образец в иновационния фонд, каза Пенов.
Той отчете, че в България няма производствени гиганти, които да поддържат собствен научен сектор, свързан със съответния отрасъл, а нашите производители нямат достатъчно стимули да финансират във фундаменталната наука. Няма достатъчно капацитет за развойна и внедрителска дейност, каза още той.
Министърът отбеляза също, че общо инвестициите у нас за наука и иновации са 0,7 процента от БВП, докато в ЕС средното равнище е 2,2 от БВП.