Всичките нови учебници по история за десети клас, включително и най-високо оценените, имат нужда от пълна преработка. Това заяви в Националния пресклуб на БТА Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН, който е и автор на частта от учебника на "Булвест 2000" по история за десети клас, която е от Освобождението през 1878 г. до 1944 година.
,,Истината е такава, разбира се, че и в сегашния си вид тези учебници могат да изпълнят задачата си и не мисля, че те ще подкопаят националното самочувствие на българите, и не мисля, че те ще оневинят комунистическия режим или ще го изкарат по-черен, отколкото е бил'', посочи Поппетров.
Той каза за учебниците, че "не са съвършени, не са както трябва, може би, но това е, ако имате много високи критерии".
,,Аз съм написал текст, който също не мисля, че е най-добрият текст, който можех да напиша. Имах огромни дебати пред самия себе си - как да изразя някои неща в програмата, която е зададена, като МОН е принципалът, който я задава. Директно към всички учебници бих могъл да имам някакви забележки - как е дозирано, защо е дозирано'', коментира историкът.
На 25 юни пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев съобщи, че новите учебници по история за десети клас не са утвърдени и са направени препоръки към издателствата да ги коригират. Има пет проекта за нови учебници по история за десети клас, които трябва да влязат в сила от учебната 2019/2020 г., но срещу тях има възражения за начина на представяне на комунистическия режим. Министър Вълчев припомни, че през миналата година беше утвърдена програмата по история за десети клас, която обхваща цялата история на България, всичките периоди, включително и най-новата история. За съжаление, в най-новата история има разделителни линии, моменти, които ни разделят и са дискусионни, коментира тогава образователният министър.
,,Историята на всяка личност, минала през даден исторически период, пази различна памет и спомени, а битката за историята е битката за истината в историята'', каза проф. Нина Дюлгерова, преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и в ЮЗУ "Неофит Рилски".
Според нея във всеки един политически режим - дали ще говорим за България, за света или за империите, които определят историята, има "черни петна".
,,Има и ГУЛАГ в Съветския съюз, има и Белене тук, има и концлагерите в нацистка Германия", коментира проф. Дюлгерова. Тя препоръча, ако влагаме емоции към исторически събития, те да не са свързани с омраза и ненавист към това, което е било преди нас.
Нищо страшно няма да използваме понятието "комунистически режим", защото то е влязло в българската историческа наука, както понятието "Възраждане", каза Николай Поппетров.
,,По думите му, когато обаче се говори за лагерите при комунизма - трябва да се опише цялата ситуация, свързана със страха и със съдбата, да се обясни "кои отиват в лагерите и с каква цел ги пращат". Тогава ще се види кои са дисидентите и от кои среди са те'', обясни историкът. Той обобщи, че за новите учебници по история е липсвал диалог - между историците, МОН и медиите.